Определение № 2286 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4671/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Ч., С. П. и Е. С., чрез процесуалния им представител адвокат Е. Й., против решение №240/27.06.2022г., постановено по в.гр.д.№374/2021г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 14/19.01.2021 г., постановено по гр. д. № 343/2019 г. по описа на РС – Самоков, в частта, в която е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 1 602 кв.м., с предназначение –урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план имот № ..... в кв. 97 по ЗРП на [населено място], при граници по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори № 176, № 179, № 180, № 198 и № 177, като вместо него е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ VI – ..... и УПИ VII– ...., които имоти са образувани от западната и източната половина на поземлен имот с идентификатор № ...... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ в размер на 1 602 кв. м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план имот № ..... в кв. 97 по ЗРП на [населено място], при граници и съседи по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори № 176, № 179, № 180, № 198 и № 177; между съделителите по отношение на всеки от двата имота, при следните квоти: за А. Н. К. и Д. Н. У. в качеството им на наследници на З. Д. У., починала в хода на производството пред районния съд, по 18/504 ид. ч., за К. Д. С. - 36/504 ид. ч.; 24/504 ид. ч. за С. Г. П., 24/504 ид. ч. за Ф. Г. С., 24/504 ид. ч. за Л. Г. Х., 24/504 ид. ч. за Л. Н. Г., по 8/504 ид. ч. за К. Й. Д. и за Н. Й. Д., 32/504 ид. ч. за П. Н. Г., 24/504 ид. ч. за В. А. М., 12/504 ид. ч. за Н. К. М., 12/504 ид. ч. за Е. К. М., 12/504 ид. ч. за Р. Л. М., 12/504 ид. ч. за М. Т. М., по 8/504 ид. ч. за М. Г. Н., Р. Л. Н. и Д. Л. Н., 24/504 ид. ч. за П. Х. Н., 24/504 ид. ч. за В. З. Н., 36/504 ид. ч. за Г. С. Л., 18/504 ид. ч. за М. Л. С. –А., 18/504 ид. ч. за И. Л. Л., 18/504 ид. ч. за Л. К. Ч., 18/504 ид. ч. за С. К. С., 18/504 ид. ч. за С. К. П. и по 9/504 ид. ч. за Е. К. С. и А. А. С.. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е явно неправилно и се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се определят квотите на страните съобразно действително притежаваните от тях права. В срок е постъпил отговор от съделителите С. П., Ф. С., Л. Х., Г. Л., В. М. и К. С., в който се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на обжалваното въззивно решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу решение на РС – [населено място], с което е отхвърлен иск за делба на УПИ VI – ..... и УПИ VII– ...., които имоти са образувани от западната и източната половина на поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ в размер на 1 602 кв. м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване. Въззивният съд е приел следното от фактическа страна: С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № ...., том ІІ, дело № 614/1988 г., К. С. Г. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено с 1 535 кв.м., както и на цялата полумасивна жилищна сграда, застроена върху 80 кв. м., състояща се от един етаж, четири стаи, кухня и два коридора и мазе под едната стая, както и на цялата паянтова плевня, долепена до къщата, които сгради са построени в западната половина на мястото. От удостоверения за наследници № 522/31.01.2019 г., № 2611/12.11.2019 г., № 258/17.02.2021 г., издадени от [община], се установява, че страните са наследници по закон на Н. С. Г., починал на 18.04.2011 г., като ищците С. К. С., Л. К. Ч., С. К. П., А. А. С. и Е. К. С. са наследници по закон на неговия брат К. С. Г., починал на 05.06.2012 година. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, № ....., том І, рег. № 94, дело № 1 от 2013 год. на нотариус М. Х. с район на действие РС – С., ответникът З. Д. У., починала в хода на производството пред районния съд, продължило с участие на наследниците й по закон А. Н. К. и Д. Н. У., както и съделителите К. Д. С., С. Г. П., Ф. Г. С., Л. Г. Х., Л. Н. Г., М. Н. Д., П. Н. Г., В. А. М., Н. К. М., Е. К. М., Р. Л. М., М. Т. М., Л. З. Н., Х. З. Н., В. З. Н., Г. С. Л., М. Л. С. –А., И. Л. Л., Л. К. Ч., С. К. С., С. К. П. и К. К. С., са признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], на адрес – [улица], а именно на 1/2 идеална част от застроен поземлен имот с идентификатор № ....., целият с площ по кадастрална карта в размер на 1 602 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване, с номер по предходния план –имот планоснимачен номер 1 532, в кв. 97по ЗРП на [населено място], при граници и съседи, описани в нотариалния акт, ведно с цялата построена в източната част на поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ....., с предназначение–еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ в размер на 62 кв. метра, при следните квоти в съсобствеността върху земята: за З. Д. У., починала в хода на производството пред районния съд, продължило с участие на наследниците й по закон А. Н. К. и Д. Н. У., 6/84 ид. ч., за К. Д. С. - 6/84 ид. ч, 4/84 ид. ч. за С. Г. П., 4/84 ид. ч. за Ф. Г. С., 4/84 ид. ч. за Л. Г. Х., 4/84 ид. ч. за Л. Н. Г., 4/84 ид. ч. за М. Н. Д., починала на 03.03.2016 г. и наследена от синовете си К. Й. Д., Н. Й. Д. и П. Н. Г., 4/84 ид. ч. за сина й П. Н. Г., 4/84 ид. ч. за В. А. М., 2/84 ид. ч. за Н. К. М., 2/84 ид. ч. за Е. К. М., 2/84 ид. ч. за Р. Л. М., 2/84 ид. ч. за М. Т. М., 4/84 ид. ч. за Л. З. Н., починал на 30.06.2013 г. и наследен от своята съпруга М. Т. Н. и децата си Р. Л. Н. и Д. Л. Н., 4/84 ид. ч. за Х. З. Н., 4/84 ид. ч. за В. З. Н., 6/84 ид. ч. за Г. С. Л., 3/84 ид. ч. за М. Л. С. –А., 3/84 ид. ч. за И. Л. Л., 3/84 ид. ч. за Л. К. Ч., 3/84 ид. ч. за С. К. С., 3/84 ид. ч. за С. К. П. и 3/84 ид. ч. за К. К. С.. Съгласно заключението към съдебно-техническата експертиза от 07.12.2021 г., изготвено от вещото лице Г. Г. в хода на въззивното производство, неоспорено от страните, което като компетентно изготвено съдът кредитира изцяло, и устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 15.12.2021 г., процесният поземлен имот с идентификация по плана от 1955 г. № ....., кв. 70, а по плана от 1978 г. № ...., кв. 97, с идентификатор № ...... е „разделен“ по силата на частично изменение на плана за регулация, одобрено със Заповед № 01-738/09.05.2017 г., на два урегулирани имота, а именно УПИ VI – ..... с площ по графични данни 774 кв. м., и УПИ VII– .... с площ по графични данни 774 кв. метра (УПИ VI – .... и УПИ VII– .... са образувани от западната и източната половина на поземлен имот с идентификатор № ......).В УПИ VI – ..... са построени: едноетажна масивна жилищна сграда с външни стълби към горното ниво и пристроени към нея жилищни помещения, съставляваща имот с идентификатор № ....., паянтова стопанска постройка, а в югозападния ъгъл до [улица]се намира масивна жилищна сграда с идентификатор № ...... Допуснатата до делба жилищна сграда с идентификатор № ...... попада в УПИ VII– ...... Въззивният съд е констатирал, че по делото липсва спор, че сградите с идентификатори № ..... 2 и № ...... са съсобствени между ищците, а по отношение на тях делба в настоящото производство не се претендира. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че исковете за делба на дворните места са основателни. За да постанови отхвърляне на иска за делба на терена, от който са образувани процесните два УПИ, районният съд се е позовал на ППВС № 2/82г.,т.1, б.”д”, приемайки за недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността, и принадлежат на отделни собственици.Цитираното постановление в случая не намира приложение.Тълкуването на разясненията в посоченото постановление касае само хипотезата, в която всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради.Само тогава теренът е обща част и искът за делбата му се отхвърля.Ако обаче някой от съсобствениците в УПИ няма самостоятелен обект, то делбата на терена е допустима, независимо от застрояването му. В случая предмет на делба са два урегулирани имота – единият, застроен с жилищна сграда, съсобствена между всички съделители, а другият – застроен с жилищни сгради, съсобствени само между част от съделителите. С оглед на горното въззивният съд е приел, че решението на РС – [населено място] в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо него следва да се допусне извършване на съдебна делба и на терена при следните права: за А. Н. К. и Д. Н. У. в качеството им на наследници на З. Д. У., починала в хода на производството пред районния съд, по 18/504 ид. ч., за К. Д. С. - 36/504 ид. ч.; 24/504 ид. ч. за С. Г. П., 24/504 ид. ч. за Ф. Г. С., 24/504 ид. ч. за Л. Г. Х., 24/504 ид. ч. за Л. Н. Г., по 8/504 ид. ч. за К. Й. Д. и за Н. Й. Д. (в качеството им на наследници на М. Н. Д., починала на 03.03.2016 г.), 32/504 ид. ч. за П. Н. Г., 24/504 ид. ч. за В. А. М., 12/504 ид. ч. за Н. К. М., 12/504 ид. ч. за Е. К. М., 12/504 ид. ч. за Р. Л. М., 12/504 ид. ч. за М. Т. М., по 8/504 ид. ч. за М. Г. Н., Р. Л. Н. и Д. Л. Н., 24/504 ид. ч. за П. Х. Н., 24/504 ид. ч. за В. З. Н., 36/504 ид. ч. за Г. С. Л., 18/504 ид. ч. за М. Л. С. –А., 18/504 ид. ч. за И. Л. Л., 18/504 ид. ч. за Л. К. Ч., 18/504 ид. ч. за С. К. С., 18/504 ид. ч. за С. К. П. и по 9/504 ид. ч. за Е. К. С. и А. А. С.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че въззивното решение е явно неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че ищците по делото са изключителни собственици на 1/2 ид.ч. от процесния имот по наследяване от К. С. Г., поч. на 05.06.2012г., като същевременно притежават в съсобственост с ответниците останалата 1/2 ид.ч. от същия, която са придобили по наследяване от Н. С. Г., поч. на 18.04.2011г.Определените от съда квоти не отговарят на притежаваните от ищците права върху имота. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В производството за делба е налице засилено служебно начало, което задължава съда да конституира по делото всички лица, за които са налице данни, че притежават право на собственост върху общите имоти, както и да определи правилно квотите на всеки един от тях, като съобрази разпоредбите на чл.5-чл.10 от Закона за наследството.В процесния случай е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е очевидно неправилно, тъй като при определяне на дяловете на съделителите въззивният съд не е отчел обстоятелството, че ищците притежават права от имота не само по наследяване от К. С. Г., поч. на 05.06.2012г., но и от Н. С. Г., поч. на 18.04.2011г. Притежаваните от ищците идеални части от имота, които са придобили по наследяване само от К.Г. са по 1/8ид.ч./0.125/, а въззивният съд им е определил, че притежават общо по 18/504 ид. ч./0.036/. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение