Определение № 1729 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 644/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Б., чрез адв. Т. Д., срещу определение № 621 от 22.11.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 476/2023 г. на Апелативен съд – Ваарна, с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание от 17.10.2023 г. по гр. д. № 152/2019 г. на Окръжен съд – Силистра, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК: 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора, вкл. при отхвърляне на доводите и възраженията като неоснователни? Ако въззивният съд установи, че в постановеното от първоинстанционния съд определение няма изложени мотиви, следва ли да обезсили определението, или следва да разгледа жалбата по същество? – твърди се противоречие с определение № 75 по ч.гр.д. № 321/2022 г. на ВКС, решение № 20/2022 г. по т.д. № 48/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 60293/2022 г. по гр.д. 10/2021 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60244/2022 г. по гр.д. № 3962/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 173/2020 г. по гр.д. № 5406/2016 г. на ВКС, І г.о.; 2. Упражняването на правото по чл. 464 ГПК от взискател може ли да бъде поставено в зависимост от резултата по спора по друг иск по чл. 464 ГПК, предявен от друг взискател за оспорване съществуването на вземането на този взискател? Допустимо ли е да се спира производството по един от предявените искове по чл. 464 ГПК до изчакване на резултата от друго гражданско производство на другия конкуриращ взискател?; 3. Преюдициален ли е за производството по чл. 464 ГПК предявен инцидентен установителен иск за установяване несъществуването на трудово правоотношение между единия взискател и длъжника, което е основание на претенцията за парично вземане на този взискател? и 4.Допустим ли е отрицателен инцидентен установителен иск за установяване на трудово правоотношение и предявен от трето лице, което не е страна по трудовото правоотношение, с който се иска да се установи, че не е съществувало трудово правоотношение между страните по него от преди 20 години? и 5. В случай, че съдът, сезиран с искане за спиране въз основа на приет инцидентен установителен иск в друго гражданско производство, установи, че този иск е недопустим, длъжен ли е да спре делото, или следва да отхвърли искането за спиране? Касаторът твърди, че е налице и очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба В. Е. Т. и Д. Д. Й. в самостоятелни отговори счита, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Пред Окръжен съд – Силистра е образувано гр.д. № 152/2019 г. по предявен от Б. Г. Б. отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК, с който иска да се приеме за установено, че за ответницата Д. Д. Й. не съществува вземане към ответника В. Е. Т. за главница в размер на 208 616,36 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 20.06.1995 г.-29.06.1999 г. по трудов договор от 20.06.1995 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2018 г., както и сума от 487 927,21лв.-мораторна лихва за периода 30.06.1999 г. до 12.11.2018 г., евентуално, че същото вземане е погасено по давност. За вземането на ответницата е издадена заповед за изпълнение от 20.11.2018 г. по ч. гр.дело №1610/2018 г. по описа на РС Силистра, срещу която не е подадено възражение от длъжника и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 07.12.2018г. и е образувано изп.дело. Във връзка с вземането на ищеца Б. Б. към длъжника ЕТ В. Т. по трудово правоотношение и трудов договор от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г., чието съществуване е установено с решение от №943/22.02.2010 г., на ВКС, постановено по гр.дело №4902/2008 г. и за незаплатено трудово възнаграждение от 1 650лв., месечно за същия период е образувано изп.дело №20113110408122, преобразувано в изп.дело №20157110400454, по описа на ЧСИ Д. П.-Я. и по което ответницата Д. Д. Й. е присъединен взискател. След извършена публична продан по отношение на недвижим имот, собственост на длъжника, при първоначален взискател Б. Б. и присъединен взискател Д. Д. Й. е изготвено разпределение на постъпилата сума и в едномесечен срок от разпределението Б. Б. е оспорил вземането на Д. Д. Й. и по което е образувано гр.дело №152/2019 г. по описа на Окръжен съд Силистра, по което е постановено определение за спиране, предмет на обжалване по настоящото производство. Впоследствие Д. Й. в качеството си на присъединен кредитор по изп.дело е предявила иск по чл. 464 ГПК против взискателя Б. и Т., длъжник, по който е образувано гр.д. № 177/2021 г. на РС-Силистра за приемане за установено, че не съществува вземането на Б. Б.. По същото дело е приет за съвместно разглеждане впоследствие и инцидентен установителен иск да се признае за установено несъществуването на трудово правоотношение между Б. и Т., възникнало на основание трудов договор от 03.06.2003 г. и от който е възникнало оспореното вземане. Първоинстанционният съд е приел, че е налице преюдициалност на инцидентния установителен иск относно вземането на Б. Б. спрямо предмета на спора по гр.д. № 152/2019 г. на ОС-Силистра и по което е оспореното вземане на присъединения кредитор Д. Й. и е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Въззивният съд в обжалваното определение е стигнал до извода, че решението по спряното гр.д. № 152/2019 г. на ОС-Силистра зависи от резултата по гр.д. № 177/2021 г. на РС-Силистра и е потвърдил спирането. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по обобщени втори и трети въпрос в изложението, съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, относно упражняването на правото по чл. 464 ГПК от взискател да бъде поставено в зависимост от резултата по спора по друг иск по чл. 464 ГПК, предявен от друг взискател за оспорване съществуването на вземането на първия, в производството по който е предявен и инцидентен установителен иск, и явява ли се преюдициален по отношение производството по първоначално предявения иск по чл. 464 ГПК? Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК за проверка дали въззивното определение е постановено в противоречие с определение №75 от 28.02.2022 г. по ч. гр.дело №321/2022 г. на ВКС, постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/2017 от 09.07.2019 г. на ВКС, ОСГТК, връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело. С определение № 75 по ч.гр.д. № 321/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, задължителна практика на ВКС е прието, че предвидената в чл. 464, ал. 1 ГПК защита на взискателя да оспори съществуването на вземането на друг кредитор възниква от момента на присъединяването, тъй като присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател и защитното му средство е отрицателният установителен иск. Прието е, че без тази възможност истинският кредитор не би могъл да противодейства и охрани правата си в хипотеза на привиден кредитор, чието вземане е установено с решение в резултат на симулативен процес, респективно срещу немарливо процесуално поведение на длъжник, довело до преклудиране на предвидените в закона възможности за неговата защита. Оспорването може да касае както основанието на вземането на кредитора, така и привилегията му. По исковете по чл.464 ГПК на всеки от отделните кредитори се касае за конкуриращи права, поради което между така образуваните дела не е налице връзка на преюдициалност. Настоящият състав споделя постановеното в посоченото определение и намира, че същото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай при предявения иск по чл.464 ГПК и инцидентен установителен иск в същото производство. В случая се касае за две производства по чл. 464 ГПК – гр.д. № 152/2019 г. на ОС-Силистра, образувано по претенцията на Б. срещу Й. и Т., и гр.д. № 177/2021 г. на РС-Силистра, инициирано от Й. срещу Б. и Т., по което е предявен инцидентен установителен иск. Атакувайки с отделен иск трудовото правоотношение на Б. в рамките на гр.д. № 177/2021 г. на РС-Силистра, ответницата Й. на практика се опитва да докаже основателността на по-късно предявения от нея иск по чл. 464 ГПК, като оспори легитимацията на Б. по по-рано заведеното от него дело по чл. 464 ГПК. Същината на претенциите обаче е свързана с конкуриращи права между взискатели, а както се изясни, двете производства могат да се развиват паралелно и едното не е обуславящо за другото. С оглед отговора на правния въпрос, неправилно въззивният съд и в противоречие на приетото разрешение е приел, че между двете дела по чл.464 ГПК има връзка на обусловеност и е потвърдил определението на Окръжен съд- Силистра, с което е спряно производството по чл.464 ГПК по гр.дело №152/2019 г. до постановяване на решение по инцидентния установителен иск по друго производство по чл.464 ГПК -гр.дело №177/2021 г. по описа на РС Силистра. Поради гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а спряното производство да продължи развитието си. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.