Определение № 4179 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2025 г.
ВКСI гражданско отделение18.09.2025 г.докладчик Ваня Атанасова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Фип Инвест“ ЕООД частна касационна жалба срещу определение № 322 от 5. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 214/2025 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, И ПРАКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1529/2025 г. на Върховния касационен съд, 1 г.о. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Фип инвест“ ЕООД, чрез адв. В. Д., срещу определение № 322 от 5. 02. 2025 г. по ч. гр. д. № 214/2025 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е отменено първоинстанционно определение № 14073 от 13. 09. 2024 г. по гр. д. № 10522/2024 г. на СГС и е оставена без уважение подадената от дружеството молба за допускане на обезпечение на предявения срещу П. Л. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се допускането му до касационно обжалване и отмяната му. Ответникът по частната жалба П. Л. М. прави възражение за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на въззивното определение. При условията на евентуалност са развити съображения за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като извърши проверка относно допустимостта на частната жалба, прие следното: Атакуваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената частна касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. С тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обезпечителното производство е двуинстанционно, както и че ВКС се произнася по жалби срещу въззивни определения, постановени в обезпечително производство само в случаите, когато с тези въззивни определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение. След приемане на тълкувателното решение разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК е изменена (ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.), като е прието, че определението на въззивен съд по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 389 и 390 ГПК подлежи на касационно обжалване само в случаите по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК - когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата за допускане на обезпечение на иска е била оставена без уважение. С тълкувателно решение № 5/2018 по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС също е разяснено, че въззивно определение, постановено в производство по обезпечение на иска, подлежи на касационно обжалване тогава, когато обезпечението е допуснато за пръв път от въззивния съд. Разяснено е, и в двата цитирани тълкувателни акта, че предвид привременния характер на обезпечителното производство, постановените в него определения по същество не са такива с които се дава разрешение по същество на други производства. Следователно, касационното обжалване е допустимо само в случаите, при които първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а въззивната инстанция е отменила това определение и е уважила молбата. В останалите случаи (например: при потвърждаване на първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молба по чл. 389 или 390 ГПК; при потвърждаване на първоинстанционно определение, с което е уважена молба по чл. 389 или 390 ГПК; при отмяна на първоинстанционно определение, уважаващо молба по чл. 389 или 390 ГПК, и отхвърляне на молбата за обезпечение) определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване. В случая подадената частна жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу въззивно определение, с което е отменено първоинстанционно определение, с което е уважена молба по чл. 389 ГПК, за допускане на обезпечение на предявен от „Фип инвест“ ЕООД против П. Л. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, и вместо това е постановено определение, с което е отхвърлена подадената от дружеството молба по чл. 389 ГПК за допускане обезпечение на иска по чл. 45 ЗЗД. Въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия исковото производство акт, според изхода на делото. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 389
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 389 ГПК
- чл. 396, ал. 2 ГПК
- чл. 45 ЗЗД
- чл. 396, ал. 2