Определение № 100 от 15.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 48/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 3164 от 24.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3223/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски районен съд на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК определение № 16724 от 26.09.2011 г. по ч. гр. д. № 12176/2011 г. за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещи искове срещу [фирма], [населено място] и съдружниците в него В. С. Т. и А. Т. Т., [населено място]. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, а допускането му до касационно разглеждане се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и съдружниците в него В. С. Т. и А. Т. Т., [населено място] – не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Пловдивски районен съд определение за отмяна на допуснато обезпечение, като е потвърдил същото, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, с което се отменя допуснатото обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. С оглед изложеното, частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение