Определение № 193 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 4106/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. срещу решение от 07.06.2013г. по в.гр.д. № 3757/2013г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 30.08.2012г. по гр. д. №14334/2010г., на Софийски районен съд и вместо това е признато за установено по иск на Л. И. Я. срещу Д. С. Д. на основание чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.538 ал.1 вр. с чл.481 ал.1 от ТЗ, че Д. Д. дължи на Л. Я. сумата 12 000 лева, представляващо поето задължение по запис на заповед от 15.11.2008г., издаден във връзка с договор за заем между страните. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Ответникът Л. И. Я. оспорва жалбата, като твърди,че тя не отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 т.3 и ал.3 т.1 от ГПК относно точно и мотивирано изложение на касационните основания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при направено в производството по иск с правно основание чл.415, вр. 422 ал.1 от ГПК възражение от ответника – длъжник за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да докаже наличието на това каузално правоотношение. Приел е, че в случая наличието на договор за заем се установява от отбелязването в самия запис на заповед, че издателят е получил сумата и се е задължил да я върне. Приел е, че не са доказани възраженията на ответника за упражнено върху него насилие при издаването на процесния запис на заповед, поради което е уважил предявения иск по чл.422 от ГПК като основателен. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото въпроса за разпределението на доказателствената тежест за доказване на каузално правоотношение между страните в производството по чл.422 от ГПК и обвързаността на последното с издадения запис на заповед. По поставения от касатора въпрос, значим за изхода на спора, е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Един от въпросите / въпрос седемнадесети/, по които е образувано тълкувателното дело, е аналогичен на поставения от касатора въпрос за доказателствената тежест в производството по чл.422 от ГПК при възражение за липса на каузална сделка, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд