Определение № 1893 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 364/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 183/05.11.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 374/2025 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение №108/23.06.2025 г. по гр.д. №392/2024 г. на Районен съд – Кубрат, в частта му с която Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на М. К. Д. сумата 15 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 290ЗМ-163/2020 г. по описа на РУ - Кубрат, пр. пр. № 1199/2020 г. по описа на РП - Разград, за което е оправдан с влязло в законна сила решение № 35/26.05.2022 г. по ВНОХД № 22/2022 г. по описа на ОС - Разград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 400 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните вреди, претърпени от ищеца. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правени въпроси – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. за задължението на въззивния съд да извърши анализ на всички, установени по делото и относими към предмета на спора обстоятелства, както при обосноваване на основателността на исковата претенция, така и при определяне на размера на следващото се обезщетение; и 2. какво е съдържанието на понятието „справедливост“, и за критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с твърдения, произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 4/23.12.1968 г. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата М. К. Д. е подал писмен отговор, в който излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, имаща за предмет въззивното решение по иска за имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с цена 2 400 лв., поради което въззивното решение по този иск не подлежи на касационен контрол и касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане. В частта по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че 08.05.2020 г. в Районна прокуратура - Разград, ТО - Кубрат е било образувано ДП № 290ЗМ- 163/2020 г. по описа на РУ – Кубрат, по преписка с вх. № 1199/2020 г. по описа на РП – Разград за това, че в периода 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. в: [населено място], [населено място] и [населено място], обл. Р. се произвежда и държи с цел разпространение алкохол, без надлежно разрешително, в немаловажен случай– престъпление по чл. 234, ал. 2 от НК, като не е посочен извършител на деянието. С разрешение на съдия от РС – Кубрат на 30.09.2020 г. били извършени претърсвания и изземвания на автомобили и имоти, собственост на ищеца, както и претърсвания в имот, собственост на родителите на ищеца и на негови близки по сватовство в [населено място]. На 29.04.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол и за производство на алкохол, без надлежно разрешително, в немаловажни случаи. На същата дата бил разпитан в качеството на обвиняем. На 02.07.2021 г., с постановление от 30.06.2021 г., ищецът бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по посочените текстове на НК, като бил прецизиран периода на обвинението. Срещу Д. на 10.11.2021 г. бил внесен в съда обвинителен акт на 10.11.2021 г., и образувано НОХД № 208/2021 г. Същото приключило в едно съдебно заседание, като с присъда по делото ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. По протест на прокурора пред било образувано ВНОХД № 22/2022 г. по описа на ОС-Разград, по което с решение от 26.05.2022 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. Прието е, че цялото наказателно производство до влизане в сила на оправдателната присъда на 26.05.2022 е продължило общо 1 година и 8 месеца, и че производството е било с нормална продължителност, предвид конкретиката в случая. По време на досъдебната и съдебната фаза, спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Посочено е, че Д. е публична личност, ползваща се с добро име сред своите съграждани както и че образуваното срещу него наказателно производство е предизвикало по-голям обществен отзвук, тъй като станало известно широк кръг от хора, предвид бизнесите, които развивал: заведение, отдаване на имоти под наем, ловец и председател на ловна дружина. От събраните по делото гласни доказателства показания е установено, че по време на наказателното производство ищецът претъпял комплекс от неимуществени вреди – силен психически и емоционален стрес, страх от незаконно осъждане, унижение, че му е повдигнато обвинение. Свидетелите посочили, че по време на наказателното производство Д., когото познавали като трудолюбив, честен и отговорен към семейството и близките си човек бил стресиран, тревожен, уплашен, притеснявал се от влошаване на бизнеса и контактите си. Воденото срещу него наказателно производство станало причина той да не упражнява своето хоби- лова повече от две години. Наложило се именно поради това да предаде на служба КОС своето оръжие, а и да го прехвърли на един от свидетелите. Според заключението на изслушаната по делото СМЕ, по време на наказателното производство при ищеца се развила реакция на разстройство в адаптацията в резултат от стресогенното житейско събитие, но към момента на провеждане на изследването Д. е психично здрав. Прието е, че макар да не се установява, че непосредствена причина за развитието на болестта „витилиго“ при ищеца е наказателният процес, връзката между двете не е напълно изключена от вещите лица по делото. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ и на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди. За да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е се е позовал на продължителността на наказателното производство – 1 година и 8 месеца, тежестта на повдигнатите на Д. две обвинения, претърпените от същия негативни преживявания както в личен план, така и по отношение на упражняваната търговска дейност, следствие от незаконно повдигнатото обвинение, както и бързото възстановяване на ищеца след оправдаването му. Приел е, че размер на обезщетението от 15 000 лв. съответства и на икономическата конюнктура в страната, характеризираща се с рекордна инфлация, растящи цени, увеличаващи се доходи, и не би довел до неоснователно обогатяване на ищеца. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение, в частта му по предявения иск за неимуществени вреди, следва да се допусне, по следния уточнен от съда въпрос: как се прилага критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по посочения въпрос, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС. Въпрос №1 поставен от касатора е обусловен от отговора на горепосочения въпрос, и по същия съдът ще се произнесе с решението си, като го разгледа ведно с касационните основания, с които е пряко свързан. Прокуратурата на Република България при касационно обжалване като ответник по иск за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е освободена от държавна такса /ТР № 7/16.11.2015 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение