Определение № 960 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 332/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 29909/18.11.2024 г. на „РИЦ АСОШИЪТ“ АД, чрез адвокат Т. М., срещу въззивно определение № 2579/14.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2113/2024 г. на Апелативен съд - София. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Могат ли да бъдат изрично изброени особените непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по чл. 64, ал. 2 ГПК. Има ли и какви са критериите за изключването на обстоятелства като особените непредвидени обстоятелства; 2. Какви следва да са правните механизми за реализиране на правото на защита и равнопоставеност на страните, в случай че ответникът не имал възможност да депозира отговор на исковата молба и не е взел участие в част от процеса, поради обстоятелството, че не му е връчена надлежно исковата молба; 3. Какви процесуални действия следва да извърши съдът, в случай че в хода на производството се установи, че не е спазена процедурата по връчване на исковата молба. Може ли да намери приложение чл. 64, ал. 2 ГПК и при какви хипотези. Следва ли съдът да се съобрази с изразеното становище и възражения, направени от ответника след считания за изтекъл срок за отговор на исковата молба, в хипотеза на ненадлежно връчване на исковата молба. Ответникът по частната касационна жалба „Юробанк България“ АД, чрез адвокат М. А., е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който твърди, че частната жалба е недопустима, евентуално - неоснователна. Поддържа се, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, а в случай че бъде допуснато, то същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е обезсилено определение № 6878/02.05.2024 г. по гр. д. № 10907/2022 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 64, ал. 2 ГПК е възстановен срокът за отговор на исковата молба на ответника „Риц Асошиът“ АД, а молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, с която е направено искане да бъде възстановен срокът за подаване на отговор на исковата молба по съображения, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК относно връчване на ответника на препис на исковата молба, е оставена без разглеждане. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която са предявени искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС срещу „Риц Асошиът“ АД, като с разпореждане от 10.11.2022 г. препис от исковата молба е пратен на ответника за отговор в едномесечен срок. С разпореждане №283/05.01.2023 г. съдът на основание чл. 50, ал. 2 ГПК е приел за надлежно връчени изпратените документи. Впоследствие с определение от 19.04.2023 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, е посочил, че ответникът не е взел становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства. С молба от 01.09.2023 г. ответникът „Риц Асошиът“ АД е направил искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба по съображения, че не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 50, ал. 2 ГПК относно връчване на ответника на препис на исковата молба. С подаване на молбата ответникът е депозирал и отговор на исковата молба. С определение от 06.10.2023 г. молбата е оставена без уважение. Съдебният акт е обезсилен с определение № 2884/20.11.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3044/2023 г. на Апелативен съд – София и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на искането по чл. 64, ал. 2 ГПК с провеждане на открито съдебно заседание. В изпълнение на тези указания са проведени две съдебни заседания и са събрани писмени и гласни доказателства. С определение от 02.05.2024 г. молбата на ответника е уважена и срокът за отговор на исковата молба е възстановен. По подадената от ищеца „Юробанк България“ АД частна жалба срещу това определение, въззивният съд е приел, че то е недопустимо.Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определен от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Тези обстоятелства имат изключителен и изненадващ характер, не зависят от волята на страната, а след като са настъпили, обективно са попречили на страната да предприеме необходимото процесуално действие в рамките на дадения и от съда или закона срок. В случая искането на молителя е обосновано с доводи за допуснати процесуални нарушения при връчване на исковата молба, при което неправилно е била приложена фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК. Нито в молбата, нито в проведените открити съдебни заседания ответникът е навел твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които ответникът да не е могъл да преодолее. С тези аргументи съдът е приел, че молбата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба е процесуално недопустима, тъй като обективираното в нея искане не попада в обхвата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Обстоятелствата, които ответникът е изложил, са в посока, че срокът за отговор на исковата молба въобще не е започнал да тече, съответно не може да бъде и пропуснат, доколкото препис от исковата молба не му е връчен надлежно. Преценката, дали е настъпила процесуална преклузия за подаването на отговор на исковата молба, следва да се извърши в крайния съдебен акт по същество на материалноправния спор. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда. Този въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – поради недопустимост на производството пред въззивния съд. Определението на въззивния съд е процесуално недопустимо. Изводът се налага от разпоредбата на чл.66, ал.2 ГПК. Според нея срещу определението на съда, с което се отказва възстановяване на срока за извършване на процесуалното действие, може да се подаде частна жалба. Следователно определенията, постановени по молби за възстановяване на пропуснат срок, подлежат на обжалване само в случаите, в които е отказано възстановяването му. Определение, с което е уважена молба по чл.64 ГПК, не подлежи на обжалване. Ето защо въззивният съд, постановявайки определение по частна жалба срещу определение, с което на основание чл. 64, ал. 2 ГПК е възстановен срокът за подаване отговор на исковата молба, се е произнесъл по необжалваем съдебен акт, влязъл в законна сила с постановяването му. С оглед изложеното, определението на Апелативен съд – София следва да бъде обезсилено, а делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.