Определение № 5869 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 645/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивно решение № 1116 от 07.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1712/2024 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1900 от 01.04.2024 г. по гр. д. № 5934/2023 г. на Софийския градски съд в осъдителната му част, с която касаторът е осъден на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД да заплати на П. И. Г. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени при пропадане на 21.12.2022 г. в необезопасена и несигнализирана неравност на общински път в гр. София, кв. "Стрелбище", ул. "Ясенова гора", ведно със законната лихва считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1200 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. По делото е установено, че при стъпване в необезопасена и несигнализирана дълбока дупка на общински път в гр. София, кв. "Стрелбище", ул. "Ясенова гора", ищецът в първоинстанционното производство П. И. Г. е получил счупването на задния триъгълник на големия пищял в областта на глезенната става, увреда на делтоидната връзка на дясна глезенна става и непълно изкълчване на ставата. Пострадалият е претърпял оперативна интервенция за зашиване на делтоидната връзка и стабилизиране на ставата с поставяне на супрасиндезмален винт. Лечението продължило три месеца, като през първите 30 дни болките и страданията на пострадалия били с по-интензивен характер. Непосредствено след операцията настъпило усложнение от отваряне на оперативната рана от вътрешната страна на дясната глезенна става и изхвърляне на конци. Пострадалият се придвижвал с помощта на патерици и кракът му бил бинтован. Няколко месеца бил в болнични и не можел да работи. При извършения на 21.02.2024 г. личен преглед на ищеца от вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е установен ограничен обем на движение в дясна глезенна става за сметка на повдигането на ходилото нагоре от 20 градуса, при норма 50 градуса, и наличие на два оперативни белега. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките за ангажиране отговорността на ответника са налице. Посочено е, че същият не е изпълнил задължението си да ремонтира и поддържа общинските пътища в състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т.ч. да сигнализира незабавно препятствията по тях и да ги отстранява във възможно най-кратък срок, съгласно разпоредбата чл. 167, ал. 1 ЗДвП, от което са причинени неимуществени вреди на ищеца. С оглед на това е прието, че е налице противоправно бездействие от служителите на Столична община, което е основание за ангажиране отговорността на ответника при условията на чл. 49 ЗЗД. По отношение размера на обезщетението са изложени съображения, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обзщетението. С оглед характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, възрастта му към момента на настъпване на инцидента /43 г./, интензивността на търпените болки и страдания, както и тяхната продължителност, в т.ч. продължителността на възстановителния период от около 3 месеца, търпените неудобства в ежедневието и бита, както и обстоятелството, че в резултат на увреждането са останали трайни затруднения при движението на пострадалия - ограничен обем на движение в дясна глезенна става на крака за сметка на повдигането на ходилото нагоре от 20 градуса, при норма 50 градуса, съдът е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лв. По делото е установено, че ищецът е заплатил разходи за лечението на процесното увреждане в размер на 1200 лв. Тези имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането - това са разходи за закупуването на тубуларна плака и комплект с винтове. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Ограничен ли е съдът при произнасяне от фактическата обстановка и обстоятелствата в исковата молба и приемането на различна фактическа обстановка, в случая на свидетеля, води ли до очевидна неправилност на решението; 2. Когато съдът приеме за установена фактическата обстановка от показанията на свидетеля, която е различна от тази в исковата молба, не подлежи ли на отхвърляне искът; 3. Ограничен ли е съдът при произнасяне по съществото на правния спор само до заявеното искане, т.е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум, съгласно чл. 6 ГПК; Неспазване на диспозитивното начало обуславя ли недопустимост на решението; Длъжен ли е съдът да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, и допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения, които въобще не са били наведени от страните; 4. За доказването на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД нужни ли са доказателства; Достатъчно ли е само да се твърди от ищеца в исковата молба за „наличие на дълбока дупка от изровен асфалт“ и от свидетеля за „дупка на пътното платно“, без фактически доказателства, за ангажиране отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД; 5. Достатъчно ли е при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът само да спомене, че е съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, или е необходимо да бъдат изброени конкретните критерии и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото; 6. В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението; 7. Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди; Достатъчно ли е увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, чрез противоправно поведение, като не е положил дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Отвеникът по жалбата П. И. Г. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първите три въпроса не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са формулирани според твърденията на касатора и не съответстват на данните по делото. В случая въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че ищецът в първоинстанционното производство, при стъпване в необезопасена и несигнализирана дълбока дупка на общински път в гр. София, кв. "Стрелбище", ул. "Ясенова гора", е получил счупването на задния триъгълник на големия пищял в областта на глезенната става, увреда на делтоидната връзка на дясна глезенна става и непълно изкълчване на ставата, която фактическа обстановка съответства на твърденията, изложени в исковата молба. Не са налице и сочените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по останалите два въпроса. Четвъртият поставен въпрос е по съществото на спора и по своята същност представлява оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. В случая въззивният съд не е приел, че за ангажиране отговорността на касатора по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД не са нужни доказателства, нито е уважил иска само въз основа на твърденията в исковата молба. Ето защо този въпрос също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, а освен това посочената от касатора практика на ВКС се отнася за различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не съществува. Следващите два поставени от касатора свързани въпроси относно критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не са разрешени в противоречие с посочената от него съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Съгласно т. 11 от това постановление при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Практиката на ВКС е константна в смисъл, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетено и икономическото положение в страната и размерът на определените от съда обезщетения следва да бъде съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД. Справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на моралните болки и страдания на увреденото лице, които включват и всички онези емоционални неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота му. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, определящ общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва да бъдат съобразени и икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. В този смисъл са решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г., II т. о.; решение № 28 от 9.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., II т. о.; решение № 158 от 11.11.2016 г. по т. д. № 2369/2015 г. II т. о.; решение № 50 от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г., II т. о., и др. В случая в съответствие с цитираната практика, вкл. указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е очертал релевантните за определяне размера на обезщетението факти в пълния им обем и въз основа на тях е определил справедлив размер на обезщетението. Значението на всички обстоятелства, които според трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, са от значение при определяне на този размер, е обсъдено и съобразено от съда. Последният въпрос не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която няма основание да бъде променяна, изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което релевантни доводи не са изложени. Не е налице и релевираното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение по предявения иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди не следва да се допуска. По жалбата срещу въззивното решение в частта му, с която е разгледан предявеният иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди: Същата е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., която по искове за парични вземания е търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационото обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая предявеният иск за имуществени вреди е с цена 1200 лв. поради което в тази й част жалбата следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа касаторът следва да заплати на адв. М. Д. Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,