Определение № 50262 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3300/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби на Д. А. Г., представляван от адв. Т. Т. и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ чрез държавен инспектор в ТД – Варна, срещу решение № 55 от 28.04.2022 г по в. гр. д. № 631/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. С въззивното решение се потвърждава решение № 117 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 752/2020 г. на Окръжен съд – Хасково за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата на обща стойност 43 449.38 лв. Касаторът Д. А. Г. обжалва решението в частта му, с която са уважени исковете на Комисията за отнемане на притежаваните от него и съпругата му А. Н. Г.: дворно място, находящо се в [населено място], с площ от 10 кв. м., което се придава към УПИ VI-1882, кв. 91 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 602 от 22.11.1993 г., целият с площ 332 кв м.; лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“, с рег. [рег.номер на МПС] ,; мотоциклет марка „Я.“, модел „РЖ 07“, с рег. № X.,;сумата от 27 855.77 лв., представляваща иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 25.03.2019 г. по ДП № 5/2018 г. на ТС БОП – Варна; сумата от 280 лв., представляваща получен от А. Н. Г. превод по банкова сметка B. на Д. А. Г. в „Банка Пиреос България“ АД, както и сумата от 400 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на мотоциклет марка „Д.“, модел „ЖЛ150Т5“ с рег. [рег.номер на МПС]. На свой ред Комисията оспорва решението в частта му, с която се потвърждава първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за отнемане от А. Н. Г. на сумата 5 864 лв., представляваща непреобразуваните вноски на каса на третото лице М. Г. от спестовен влог в лева /сметка [банкова сметка] /. Съгласно констатациите на въззивния съд, производството пред Комисията е образувано след изпратено уведомление от Специализираната прокуратура относно привличането на ответника Д. Г. като обвиняем за извършването на престъпления, попадащи в хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 23 и 25 ЗПКОНПИ и при обосновано предположение за наличие на значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ между имуществото на ответниците и нетният им доход. Прието е за безспорно между страните, че Д. и А. Г. са съпрузи, сключили брак на 17.05.1992 г. В 10-годишния срок по чл. 112, ал. 3 ЗПКОНПИ от 17.05.2009 г. до 17.05.2019 г., на която дата е образувана проверката по чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ с протокол № ТД04ВА/УВ - 6881/17.05.2019 съдът приема, че ответниците са придобили в режим на СИО по договор за покупко-продажба с [община] от 10.10.2012 г. дворно място с площ от 10 кв. м., което се придава към УПИ У1-1882 в кв. 91 по плана на [населено място] за сумата от 668.30 лева. С договор от 12.02.2014 г. е закупен процесният мотоциклет марка „Д.“ за сумата от 200 лв., впоследствие отчужден за 100 лв. с договор за покупко-продажба от 30.05.2016 г. Лекият автомобил марка „Пежо“ е закупен с договор от 28.05.2015 г. при цена 1 000 евро. С договор от 27.07.2016 г. е придобит мотоциклетът марка „Я.“ срещу сумата от 500 лв. Доколкото приема, че придобитото имущество следва да бъде оценено по действителната му стойност на придобиване или отчуждаване,съдът е назначил изготвянето на експертно заключение.Въз основа на същото е приел, че пазарната стойност на горепосочените МПС е както следва: за мотоциклета „Д.“ към датата на придобивна 520 лв., а към датата на отчуждаване 400 лв., която сума подлежи на отнемане; за лекия автомобил марка „Пежо“ – 5 900 лева; за мотоциклета „Я.“ – 3 800 лв. За двете МПС е постановено отнемането им. По отношение стойността на придобитото дворно място от 10 кв. м. приема за автентична по договора цената от 668.30 лв., с оглед основанието и реда за придобиване. Предаваемото място е отнето като имущество Съобразно констатациите на съдебния състав на база събрания доказателствен материал, за процесния период ответникът Д. Г. няма реализирани доходи, а съпругата му А. Н. е реализирала нетни доходи от дейност като едноличен търговец общо в размер 23 144.75 лв. Към тези доходи е добавена получената цена от продажбата на недвижимо имущество, която възлиза в общ размер на 14 873.50 лв., изчислена по пазарни стойности на база заключението на вещото лице. Съобразени са и приходите от сключен договор за аренда на земеделски земи от 07.08.2012 г. в размер на 360 лв., както и от продажбата на мотоциклета „Д.“ с пазарна стойност 400 лв. Включени са още получените от А. Г. заемни средства по договори за кредити в общ размер 11 504.19 лв., както и направените вноски по банковата ѝ сметка от М. Г. Г. в общ размер на 5 864 лв. На база изложеното съдът е достигнал до извода за общо реализиран приход през процесния период в размер на 56 146.44 лв. За да определи разходите, съдът е взел предвид, че от брака си ответниците имат две деца – А. Д. Г., [дата на раждане] и Н. Д. Г., [дата на раждане], като с помощта на приетата в тази връзка експертиза е определил размера на обичайните средства за издръжка в рамките на исковия период на сумата 108 032.60 лв. Към тази сума са прибавени заплатените по данни от данъчните служби данъци и такси в размер на 4 456.89 лв., както и погасителни вноски по кредити в размер на сумата 47 361.43 лв. и други разходи в общ размер 10 167.41, в това число и за задгранични пътувания.По отношение многобройните пътуваня до съседни страни, значителна част от които в рамките на един ден, след заключение на вещо лице разходи на лицето са възприети при остойностявания ,базирани на наредби за командировъчни пари, както е посочила в мотивираното искане ищцовата Комисия. При съпоставяне на приходите /56 146.44 лв./ с направените от ответниците обичайни и извънредни разходи /170 018.33 лв./ и стойността на придобитото имущество /39 453.68 лв./ съдебният състав е формирал извод, че имуществото им надвишава нетния им доход с 153 325.57 лв. Тълкувайки разпоредбата на чл. 107 ЗПКОНПИ приема, че процесните вещи следва да бъдат отнети в полза на Държавата, а ако не са налични към края на проверката да се присъди тяхната равностойност.За сумата от 5 864 лв., представляваща непреобразувани вноски на каса на трето лице по спестовен влог на ответницата съдът е посочил, че не подлежи на отнемане, тъй като не е налична по сметката към края на периода на проверката. В жалбата на Д. А. Г. се поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложение към нея се поддържа въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените въпроси са: 1. „Следва ли да се предполага, че са направени разходи за командировъчни – храна, хотел и т. н., в хипотезата, когато посещението на съседна държава е на по-малко от 40 км., а именно С. – О.? Ако не, не следва ли същите да не присъстват в допълнителното заключение на вещото лице Р. К.?“; 2. „Следва ли сумата от 27 855.77 лв. в т. ч. 26 340 лв. и 775 евро, представляваща намерените и иззети парични средства от доверителя ми Д. А. Г. с протокол за претърсване и изземване от л. а. „Ауди А3“ с рег. [рег.номер на МПС], да се счита част от исковата претенция, след като от материалите по делото може да се направи обоснован извод, че същата не е в неговия патримониум?“; 3. „Следва ли да се уважава исковата претенция, след като от заключението на вещо лице Р. К. е видно, че след като се приспаднат нетните доходи на Д. А. Г. и А. Н. Г., същите не надвишават с 150 000 лв. определения от закона минимум съгласно пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ?“; 4. „Следва ли да се приема като безспорен само материалният интерес за покупката на 10 кв. м. от придадени недвижим имот от [община], а да не се кредитират по отношение на покупно-продажната цена посочена в нотариално заверени писмени договори за покупката на МПС-та?“. Според касатора така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Отделно от това се поддържа „очевидна неправилност“ на въззивното решение с оглед липсата на мотиви по поддържаното становище за споделяне на общо домакинство с родителите на ответника Г. и получаваните от тях доходи от пенсии, твърди се да е ограничено правото на защита на ответниците. Излагат се доводи също така за ненадлежно сезиране на Комисията и недопустимост на исковата молба, както и неправилност на извода за липса на реализирани доходи от страна на ответника Г.. В жалбата на Комисията се аргументира тезата за неправилно приложение на закона във връзка с извода на въззивния съд, че преминалите през банкови сметки, но неналични към приключване на проверката парични суми, не подлежат на отнемане. В тази връзка се позовават на противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“. Излагат се аргументи също така за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване при формулиран въпрос: „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“. При изложените от въззивния съд мотиви и предвид първия от поставените въпроси в изложението при предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 292 ГПК настоящото производство е спряно с определение №.50040 от 10.03.2023г до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК. Делото е приключило с постановяване на тълкувателно решение от 18.5.2023,като е даден отговор на въпроса представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Производството по настощето дело следва да бъде възобновено. Върховен касационен съд, Трето г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване и по двете жалби. Не е налице общия и специален критерии на чл. 280 ал.1 ГПК за допусканане на касационно обжалване по въпросите, поставени в изложението на касатора Д. А. Г.. Първите два въпроса в изложението изразяват възражения по обосноваността на изводите на съда ,което Върховен касационен съд не проверява във фазата по селекция на касационните жалби Оспорваните изводи са от фактическо естество ,базирани на специални знания от икономически характер, като е прието неоспорено заключение на вещо лице. Доколкото има правен аспект въпросът относно приетото от съда,че пътуване на лицето извън граница предпоставя разходи за него, които за целите на закона следва да се остойностяват на база наредбата за командировките в чужбина, този възприет метод е утвърден в практиката на ВКС, доколкото е икономически обоснован и не противоречи на житейската логика ,съответно доколкото не е установено в конкретност, че необходим разход е бил спестен – квартирни пари не са разходвани защото нощуването е било осигурено безплатно, пътни разходи не са извършени, тъй като превозът е бил безплатен и пр.Доказване на положителни факти в тази насока ответниците не са провеждали.Доколкото може да бъде уточнен и прецизиран въпроса следва ли да се възприемат подзаконови актове и установени в същите начини на остойностяване, лимити и пр. извън законовата делегация ,която е за регулиране на определени правоотношения/в случая при командироване по трудови или служебни правоотношения/,при формиране на изводи относно други спорни правоотношения, каквито са процесните, Върховен касационен съд е изразил в практиката си принципното разбиране, че този подход е законосъобразен, но следва да е икономически обоснован за всеки конкретен случай ,като при необходимост следва да се прилагат чл.195, вр чл. 202 ГПК, както е подходил и въззивния съд.Поради това не е налице изтъкваното от защитата основание по чл.280, а.1 т.3 ГПК по поставените въпроси по т.1 и т.2 от изложението. Въпросът в т. 3 от изложението на касатора Д. А. Г., дали посоченото във въпроса иззето при неотложни следствени действия негово имущество следва да е част от исковата претенция за отнемане в полза на държавата, решава КПКОМПИ след извършване на указаната в закона предварителна проверка. Решението на съда е по основателността на мотивираното искане, с което е сезиран.Иззетите при извършените процесуално следствени действия в случая пачки банкноти в лева и евро на стойност 27855,77лв / съгласно протокол за иззимване съдебно ,одобрен от съдия на 25.03.2019г/ представляват имущество и при условие че същото не се отчуждава на друго предвидено в закон основание, и е в патримониума на лицето доколкото не е установено друго ,същото попада в обхвата на имуществото на проверяваното лице подлежащо на отнемане в полза на държавата, ако са налице предпоставките на ЗПКОНПИ, установени и взети решаващо предвид от съдилищата в конкретния случай. Въпросът по т.4 от изложението не отговаря на съдържателното изискване за формулиран правен въпрос .По съдържание изтъкнатото в него е обосновка на вече поставените други въпроси в насоката ,че ако се приемат съображенията на защитата за изключване на определени пера от разходите на лицата ,резултатът от уравнението по §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ би се променило в решаваща за изхода на спора насока. Не е изпълнен критерия в чл. 280, ал.1 ГПК и при последния от поставените въпроси ,в който пряко се оспорва възприемането на пазарна цена при покупко- продажба на МПС, а не посочената в договора по данъчна оценка, или застрахователна стойност. По въпроса, в правния му аспект, е от значение приложимата специална законова нормативна уредба ,разяснена с формирана и установена практика на ВКС в насока ,следвана от въззивния съд, същевременно обосновка по на основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не изтъкната. Не е налице и основание по 280, ал.2 предл трето ГПК, изтъквано от защитата на касатора. Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила ,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай.Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Не са налице основанията, изтъквани от касатора КПКОМПИ ТД Варна за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено частичното отхвърляне на иска. В отговор въпроса,водещо поставен в изложението на КПКОМПИ Пловдивски апелативен съд изтъкнал ,че ,доколкото не е установено паричните средства ,представляващи вноски по сметка с титуляр съпругата на проверяваното лице А. Г., да са трансформирани в реални активи и след като са били изтеглени, да се намират по сметка на проверяваните лица в края на проверявания период, те не са налични и не подлежат на отнемане .При горните мотиви,обусловили частичното отхвърляне на иска въззивният съд е дал разрешение на първия въпрос в изложението в съответствие с приетото в ТР №4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021г. ОСГК на ВКС тъклуване на закона.Не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имуществона Поради това не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Вторият формулиран от Комисията ,чрез ТД -Варна въпрос няма връзка с въззивното решение в обжалваната от ищеца част, нито с мотивите на съда и е поставен абстрактно.Въззивният съд, след като приел за установени твърденията на КПКОМПИ в исковата молба за основание по чл. 151 ЗПКОНПИ по отношение на продадения мотоциклет „Д.“,е потвърдил осъдителното решение на Хасковски окръжен съд двамата ответници да заплатят неговата равностойност ,по установената пазарна стойност в размер на 400 лв,съответно не е възприемал и изразявал тълкуване свързнано с наличността на тази сума в края на проверявания период ,каквото се оспорва чрез поставянето на въпроса. Наличието е изследвано по отношение на други претендирани за отнемане парични средства, мотивирали частично отхвърляне на иск по чл. 153 ЗПКОНПИ Разноските остават за страните както са направени. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.