Определение № 2480 от 06.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 393/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „М. К. - 2“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 602 от 16.10.2024 г. по в. т. д. № 590/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след частична отмяна на решение от 30.05.2024 г. по т. д. № 1122/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-19 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 440122213129850, сключена на 03.11.2022 г., за претърпени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие на 25.11.2022 г. в [населено място] с лек автомобил „Ауди“, модел „А 5“, с ДК [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 409 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1491 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода 15.12.2022 г. – 15.06.2023 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че в случая е налице основание за отказ на застрахователя да заплати претендираното застрахователно обезщетение поради изключен риск по чл. 9.1.10 от общите условия към застраховката с оглед отклонението на водача на катастрофиралия автомобил от проверка за алкохол. Сочи, че решаващите съображения на съда за неизпълнение на предвидено в договора задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и е в причинна връзка с настъпването на вредите не съответстват на фактическия и доказателствен материал по делото. Касационният жалбоподател излага доводи, че в противоречие с процесуалните правила съдът не е дал вяра на събраните по делото гласни доказателства и удостоверение, издадено от Началника на РУ на МВР – [населено място]. Счита, че по делото е установено, че застрахованият е изпълнил всичките си задължения при настъпване на ПТП, изпробван е за алкохол, като пробата му е отрицателна. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства в тяхната връзка, както и доводите и възраженията на страните, като в резултат на допуснатите процесуални нарушения заключението му за основателност на отказа на застрахователя за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца, е необосновано. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Касаторът поставя следните въпроси: „1. Подлежи ли на съдебна преценка неизпълнение на конкретно задължение от страна на застрахованото лице и обуславя ли доказване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие?; 2. Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования/водач да остане на местопроизшествието предвид факта, че същият не се е чувствал добре и е потърсил медицинска помощ?; 3. При напускането на местопроизшествието от страна на водача поради откарване в медицинско заведение непосредствено след ПТП може ли да се вмени на същия виновно отклонение от проба за алкохол и напускане на ПТП?; 4. Допустимо ли е официален документ, издаден от държавен орган в рамките на неговите пълномощия, какъвто е Началникът на РУ на МВР, да се приема като писмено свидетелско показание?; 5. Как следва да се кредитира официален документ от държавен орган в рамките на неговите правомощия досежно наличието или липса на пробите на алкохол и техните резултати?; 6. Ограничен ли е при постановяване на своето решение решаващият съдебен състав да се произнася по възражения и твърдения, които застрахователят не е направил в нито една инстанция?“. Твърди, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на противоречие с решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 2 – на противоречие с решения № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г., І т. о., № 102 от 02.10.2021 г. по т. д. № 615/2011 г., І т. о., № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ т. о., № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., І т. о. и № 155 от 05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 3 – на противоречие с решения № 16 от 02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г., ІІ т. о. и № 50 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 1464/2023 г. на ВКС, ІV г. о.; по въпросите по т. 4 и 5 – на противоречие с решения № 233 от 14.07.2010 г., ІV г. о. и № 3 от 12.09.2013 г., ІІ т. о. и по въпроса по т. 6 – на противоречие с Тълкувателно решение № 6/2017 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 416 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 2612/2015 г. на ВКС, ІV г. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение, респ. – че решението е правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че между страните по делото не се спори, че: на 03.11.2022 г. те са сключили договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № 440122213129850, с предмет на застраховане лек автомобил марка „Ауди” модел А5, с рег. [рег.номер на МПС], собственост на „М. комерс-2“ ЕООД със срок на действие от 03.11.2022 г. до 02.11.2023 г. Приел е, че между страните липсва спор и се установява от приетите по делото протокол за ПТП и акт за установяване на административно нарушение, че на 25.11.2022 г., в срока на действие на договора, е настъпило застрахователно събитие - повреда на процесния лек автомобил вследствие ПТП - самокатастрофиране, предизвикано от упълномощения водач Г. Ф. при управление на автомобила. Въз основа на посочените писмени доказателства съдът е счел, че ПТП е настъпило при маневра изпреварване на ляв завой при движещо се пред водача В. превозно средство, при наличие на пътна маркировка тип М1 и пътен знак В 24, съставляващо нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДП, и движение с несъобразена с пътните условия скорост, при която е загубен контролът на МПС и то е излязло извън пътното платно и се е блъснало в бетонни бордюри и стълб на електрическата мрежа. В решението е отразено, че страните не спорят, че: след реализиране на ПТП водачът е напуснал местопроизшествието; застрахованият е уведомил своевременно застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и застрахователят е отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение поради наличието на непокрит от договора за застраховка риск, посочен в клаузата на чл. 9.1.10 от Раздел I от общите условия на застраховката, а именно – в случай, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол или друго наркотично вещество, отказал е да се подложи или се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, както и след прием на медикаменти и хранителни добавки, чийто прием е противопоказен за шофирането. За да даде отговор на основния спорен въпрос по делото за наличието на основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че произшествието е настъпило в 1, 00 ч. през нощта, като в автомобила по време на катастрофата се намирали две непълнолетни момичета и водачът Ф.; след подаването на сигнал на тел. 112 за инцидента и изчакване около 15 минути водачът напуснал произшествието с лекия автомобил на негов приятел, откаран бил в дома му, а по-късно в болницата с оглед оплаквания от силни болки в главата. Въззивният съд е формирал извод, че водачът Ф. е напуснал местопроизшествието самоволно, при липса на необходимост от спешна медицинска помощ, без да е в състояние, препятстващо изпълнението на задълженията му по чл. 123 ЗДП. Решаващият състав не е дал вяра на показанията на свидетелите Ф. и Т. относно извършеното в болницата тестване на Ф. за алкохол и наркотични вещества и отрицателния резултат от проверката. Въззивният съд не е кредитирал и представеното по делото удостоверение № 000-16447/21.12.2022 г. от РУ на МВР, [населено място] относно извършената на водача проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, тъй като по естеството си същото представлява писмено свидетелско показание на неговия автор - началника на посоченото РУ на МВР, за когото липсват данни да е присъствал по време на пробата. Изложил е аргументи, че писмото не удостоверява и спазването на изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че техническото средство, с което проверката е извършена, отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 4 от същата наредба. При тази фактическа установеност въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в клаузата на чл. 9.1.10 от общите условия на застраховката, тъй като виновният водач е напуснал мястото на произшествието, като не е изпълнил задълженията си по чл. 123 ЗДП за оказване на съдействие на органите на МВР без основателна и извинителна причина, съответно се е отклонил от изискуемата при посещение на полицейските органи проверка за алкохол. Извършена е преценка, че са налице предпоставките по чл. 408 т. 3 КЗ, пораждащи правото на застрахователя да откаже заплащането на застрахователно обезщетение. Като е тълкувал клаузата на чл.9.1.10 от общите условия, съставът на Софийски апелативен съд е счел, че отклоняването от проверка за алкохол презюмира, че водачът е управлявал автомобила след употребата на алкохол, което сочи на неизпълнение на задължение по договора за застраховка, довело пряко до настъпване на застрахователното събитие. Изтъкнал е, че в процеса е доказано по несъмнен начин наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования - да не се отклонява от проверка за алкохол, респективно да не управлява автомобила след употреба на алкохол, предвидено в договора и значително с оглед интереса на застрахователя, и застрахователното събитие. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изхода на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т. 2 и т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като включват фактически твърдения във връзка с причините водачът, управлявал катастрофиралото МПС, да напусне местопроизшествието, които не са възприети в обжалваното решение. В този смисъл въпросите насочват към оспорване на фактическите констатации на решаващия състав на апелативния съд и на изградените въз основа на тях правни изводи, съответно са свързани с правилността на въззивното решение, а тя не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Доколкото обсъжданите въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъждат въведените от касационния жалбоподател допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въведените с т. 4, 5 и 6 на изложението въпроси също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са с обуславящ решаващите изводи на въззивния характер. Въпросите са свързани с представеното по делото удостоверение от 20.12.2022 г. на Началника на РУ на МВР – [населено място], което въззивният съд е отказал да кредитира, тъй като по естеството си представлява писмено свидетелско показание на неговия автор. Те обаче не са насочени към изясняване на вида и доказателствената сила на документ с оглед материализираното в него изявление на издателя му, а пряко отразяват становището на касатора, че се касае до официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от ответника и притежава обвързваща съда материална доказателствена сила. Поради това питанията на касатора по същество представляват оспорване на това как въззивният съд е ценил посоченото писмено доказателство или довод за неправилност на въззивния акт, който може да се разглежда едва след допускането на касационния контрол на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът по т. 1 от изложението на касатора, който може да бъде уточнен по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС с оглед доводите на касатора като въпрос относно предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка поради неизпълнение на задължения на застрахования, предвидени в застрахователния договор е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., I т. о., решение № 77 от 16.07.2015 г. по т. д. № 1048/2014 г., ІI т. о., решение № 124 от 4.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г., I т. о., решение № 167 от 7.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., решение № 50129 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г., І т. о., решение № 105 от 10.04.2025 г. по т. д. № 440/2024 г., ІІ т. о. и др., според които приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), понастоящем чл. 408 КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. В решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ т. о. е прието, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.), понастоящем чл. 405 КЗ, в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Изяснено е, че разрешенията в практиката на ВКС относно приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) намират приложение и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. Поради това касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие с практиката на ВКС по уточнения правен въпрос, значим за изхода на делото. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „М. К. – 2“ ЕООД следва да внесе държавна такса в размер на 520 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение