Определение № 4738 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3743/2025 г.

Производството е по чл. чл. 274, ал. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба вх. № 82357 от 07.07.2025 г., подадена от С. Й. И. чрез адв. Т. Т. против определение № 10527 от 30.05.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5707/2025 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 10172 от 01.03.2025 г., постановено по гр.д. № 50148/2024г. на СРС, за осъждането му да заплати на ответника разноски в размер на 500 лв. Жалбоподателят поддържа, че производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от негова страна, извършено преди ответникът да е депозирал отговор, с оглед на което на последния не се следвали разноски. Твърди, че депозирането на отговор на исковата молба след молбата за оттегляне на иска имало за единствена цел да оправдае формалното извършване на юридическа работа, която вече е била ирелевантна. В приложеното към жалбата изложение се сочи наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са формулирани правни въпроси. Ответникът по жалбата – ответник и в производството А. Р. Г. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима. За да се произнесе по наличието или отсъствието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Делото е образувано по искова молба на С. Й. И. срещу А. Р. Г. и има за предмет иск за неимуществени вреди, породени от неправомерни действия на ответницата. С разпореждане от 03.10.2024г. първоинстанционният съд е разпоредил да се извърши връчване на исковата молба на ответника, указвайки му за възможността да подаде отговор в законоустановения срок. Това разпореждане ведно с книжата е връчено на 27.11.2024г. На 27.12.2024г. ищецът е подал молба с вх. № 418977 за оттегляне на иска си. На 30.11.2024г. в съда е постъпил и отговора на ответната страна, подаден по пощата с дата на пощенското клеймо 27.12.2024г. При тези факти, за да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че в настоящия случай производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищеца, без да са изложени мотивите на ищцовата страна за това (напр. постигнато извънсъдебно споразумение между страните), като от събраните писмени доказателства не може да се установи действително извършване от ответницата на описаното в исковата молба противоправно поведение, респ. по делото към момента на прекратяването му не се установява А. Р. Г. да е дала повод за предявяване на иска, който изначално оспорва. Приел също, че възраженията на ищеца за липса на основание за присъждане на разноски на насрещната страна поради узнаване от ответницата за прекратяване на делото преди да ги направи, са несъстоятелни. Проследявайки хронологично посочените по-горе обстоятелства, въззивният съд достигнал до извод, че към момента на подаване на отговора в срока по чл. 131 ГПК А. Г. не е била запозната с изразената от ищеца воля за десезиране на съда, като същата вече е била конституирана като страна в процеса с получаване на препис от исковата молба и приложенията и законосъобразно е предприела действия за процесуалната си защита чрез упълномощаване на адвокат и подаване на отговор в законоустановения едномесечен срок. Заключил също, че предвид липсата на данни да е дала повод за завеждане на делото, ответницата има право да бъде обезщетена за направените разходи по защитата й срещу неоснователно предявения срещу нея иск, поради което правилно й е била присъдена съответна част от претендираното адвокатско възнаграждение, след съобразяване на наведеното възражение за прекомерност и обема на положения от процесуалния представител труд на този етап от процеса. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано. На първо място - липсва която и да е от предпоставките за служебно допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението не е нито нищожно, нито недопустимо, нито очевидно неправилно. Не налице толкова съществен и тежък порок, който да може да се констатира от настоящия състав чрез обикновения прочит на обжалвания акт. На второ място - липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обосноваващ общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Задължението да го изведе и формулира е на жалбоподателя като съдът разполага с правомощието единствено да го прецизира. Противното би довело до неоправдано нарушение на диспозитивното начало в процеса. В случая частния жалбоподател макар че се е позовал на противоречие с практиката на ВКС и е цитирал множество решения на ВКС и СЕС не е формулирал правен въпрос, решаващ за правораздавателната дейност на съда и позволяващ извършването на селекция на частната му касационна жалба. По изложените съображения, настоящия състав на ВКС, II г.о