Определение № 2107 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 811/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. П., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат М. С., срещу определение №3499/12.02.2026 г. по възз.ч.гр.д. №172/2026 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №182299 от 28.11.2025 г. по гр.д. №62270/2024 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на П. Ж. П. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал. 1 ГПК без да е уточнил конкретно кое от тях – по т.1, т.2 или т.3. Не са посочени съдебни решения, поради което трябва да се приеме, че позоваването е на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Повдигнати са следните въпроси: подлежи ли на служебна преценка изпълнението на указанията по чл.129 ГПК; достатъчно ли е местонахождението на страната за извод относно липсата на обективни процесуални пречки и релевантна ли е липсата на искане за правна помощ при преценката за нередовност на исковата молба. Въззивният съд е приел, че с определение №39205 от 25.08.2025 г СРС е назначил М. С. за адвокат, който да осъществи правна помощ на П. Ж. П.. Разпоредил е на адвокат С. да се връчи препис от исковата молба и от разпореждането от 15.11.2024 г с оглед изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба. Определение №39205 е връчено на адвокат С. на 23.09.2025 г. В указания седмичен срок на 30.09.2025 г. тя е поискала продължаване на срока за изпълнение на указанията. С разпореждане от 06.10.2025 г. СРС е продължил срока с един месец. До постановяване на разпореждането, с което е върната исковата молба на П. Ж. П. и е прекратено производството по делото не са отстранени нередовностите на исковата молба. По делото няма искане за предоставяне на правна помощ. Независимо от това е предоставена правна помощ с влязъл в сила акт на СГС и адвокат С. има надлежна представителна власт по отношение на ищеца. Подадената искова молба по делото представлява абсолютно неясни ръкописни добавки върху разпореждане на Административен съд – Стара Загора. Въпреки дадените указания и предоставената правна помощ, нередовностите на исковата молба не са отстранени. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма повдигнат въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните определения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване - от значение за развитие на правото пък би следвало да има такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата. В частната касационна жалба не са изложени никакви доводи защо повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят е изложил твърдения, които биха били относими към правилността на обжалвания акт, но единствено в случай на допускането му до касационен контрол по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.