Определение № 1467 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5632/2013 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№6262/19.7.2013 г., подадена от ищците Р. Г. К. от [населено място] и Ж. П. К. от [населено място], приподписана от адв. Е. Т., против въззивно решение №50/18.6.2013 г. по гр.д.№116/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о. С обжалваното решение е потвърдено решение №498/05.3.2013 г. по гр.д.№478/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Г. К. от [населено място] и Ж. П. К. от [населено място] против [фирма] – Б. и Л. Г. К. от [населено място], иск за приемане за установена по отношение на ответниците нищожност на договора, сключен на 03.7.2009 г. за извършване на преместване и реконструкция на дълготрайни материални активи, собственост на ответника, а именно: външна канализация към комплекс за обществено обслужване м УПИ ХІV-60, кв.49 по плана на к/с “С.”, [населено място]. Въззивната инстанция е приела, че не е налице нито едно о визираните от ищците основания за прогласяване нищожност на процесния договор. Относно твърдяната “липсата на основание” съдът е стигнал до извод, че в случая се установява, че договорът е сключен в изпълнение на разпоредбата на чл.73 ЗУТ, която предвижда именно извършване на строителство в недвижим имот, в който има изградени съоръжения на техническата инфраструктура и същите са пречка за реализиране на това строителство, или при възникнала нужда от промяна в устройството на съоръжението да бъде изменено тяхното местоположение. Прието, че наличието на такава законова възможност, от която са се възползвали собствениците на процесния имот, сочи че в договора ясно е посочена неговата цел, със съответните права и задължения на страните по него, поради което договорът е сключен на валидно основание съобразно визираната правна норма. Относно твърдяното основание за нищожност “липса на съгласие” апелативният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства липсват данни за разколебаване волята на ищците за подписване на договора, за изразено несъгласие с някои от клаузите му или за упражнен какъвто и да е натиск върху тях за сключването му, като напротив с оглед свидетелски показания съдът е стигнал до извод, че ищците не са възнамерявали да спират строителството и новото решение за преместване на канализацията. Досежно твърдяното основание за нищожност “Заобикаляне на закона” въззивната инстанция е приела, че процесният договор е сключен между страните с конкретна цел, която е предвидена в разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗУТ, а от данните от заключението на техническата експертиза и обясненията на вещото лице се установява, че и изготвения проект и самото изместване на канализационната мрежа е изпълнено съобразно всички нормативи. Поради това не са зачетени твърденията на ищците, че на практика не се е получило изместване, а изграждане на ново съоръжени По наведеното с исковата молба основание за нищожност на договора “поради накърняване на добрите нрави” Бургаският апелативен съд е стигнал до извод, че същото е неоснователно, тъй като липсват доказателства за опорочаване волята на страните при сключване на договора, от които да се направи извод, че ответникът е имал недобросъвестно поведение, с което е целял постигането на несправедлив краен резултат, като напротив прието е, че страните са желаели постигането точно на този резултат – изместване на съществуващата канализация в собствения им имот с цел да се освободи терена за изграждане на сградата, като не са се задължили да извършат за своя сметка цялостната дейност по изместване и реконструкция на външната канализация, а ответното дружество се е задължило да приеме, експлоатира и поддържа обектите, както и поетото преди това задължение да подава вода на обекта. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните материалноправни въпроси: 1. Кои са минимално очертаните в закона задължителни дейности, необходими съгласно чл.73, ал.1 ЗУТ, за изместване на съоръжението – предмет на процесния договор ?; 2. Строителните дейности, необходими за изместване на съоръжението по чл.73, ал.1 ЗУТ включват ли и “реконструкция” на Д., собственост на експлоатационното дружество ?, и 3. Какъв е характерът, с оглед приложението на чл.73, ал.1 ЗУТ, на изпълненото от нас, в съответствие с предписанията на [фирма], съоръжение – изместено или ново? Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Ответниците по касация [фирма] – Б. и Л. Г. К. от [населено място], не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Изложението на касационните жалбоподателки не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение....” Поставените въпроси са фактически, тъй като визират конкретния договор и са зададени в контекста на конкретните факти и обстоятелства по спора. Освен това следва да се посочи, че нормата на чл.73, ал.1 ЗУТ е ясна и категорична и не се нуждае от тълкуване, във връзка с настоящия случай. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,