Определение № 96 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6423/2013 г.

С молба с вх. № 1586 /17.02.2014 г. Ф. М. С. и В. М. С. на основание чл.250 ГПК искат допълване на определение № 8 от 13.01.2014 г., с което настоящият състав на основание чл.288 ГПК е допуснал касационно обжалване на част от обжалваното от двамата въззивни жалбоподатели въззивно решение. Твърдят, че с определението съставът не се е произнесъл по поставения от тях 7-ми въпрос от изложението за допускане на касационно обжалване: допустимостта на иска с правно основание чл.45 (деликт) вр. чл.51 ЗЗД за вреди от пропуснати ползи от невъзможността да бъде експлоатиран недвижим имот обусловен ли е от обстоятелството, че вредите трябва да се доказват ? Третото лице – помагач на ищците Г. Г. М. твърди, че искането за допълване е основателно. Насрещните страни Ж. Т. Ж. и Т. Ж. Ж. не са подали отговор на молбата и не са изразили становище по искането. Настоящият състав намира следното: Молбата е допустима: подадена е от страни по делото в едномесечния срок по чл.250,ал.1 ГПК, видно от датата на съобщенията за определението – 16.01.2014 г. и 21.01.2014 г. и пощенското клеймо на плика, с който молбата е изпратена – 13.02.2014 г. По основателността на молбата: Един съдебен акт (решение, определение) е непълен, когато не обхваща целия спорен предмет. Спорният предмет на определението по чл.288 ГПК обхваща произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване след извод дали са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за това. С това се изчерпва произнасянето по реда на чл.288 ГПК по искането за допускане на касационно обжалване. С определение № 8 от 13.01.2014 г. (с неговия диспозитив) настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 64 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 108 /2013 г. на Силистренския окръжен съд, г.о. в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.51 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Ф. М. С. и на В. Масимов С. срещу Ж. Т. Ж. и Т. Ж. Ж. за солидарно заплащане от ответниците на всеки един от двамата ищци на сумите по 4 483.75 лева – обезщетение за претърпените от всеки от ищците вреди в резултат на невъзможността им да използват притежавания от тях цех за производство и продажба на закуски за периода от 01.06.2010 г. до 01.04.2012 г., законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба и за обезщетения за забава в размер на законните лихви върху тези суми от 01.07.2010 г. до 01.04.2012 г. в размер на по 439.69 лева. В диспозитива съдът не се е произнесъл по искането за допускане на касационно обжалване на останалата част от въззивното решение. Видно от мотивите към определението, настоящият състав е обсъдил разгледаните във въззивното решение искове и изложеното в мотивите на въззивното решение за тези искове и е изложил мотиви по въпросите, които се отнасят до исковете с правно основание чл.45 вр. чл.51 ЗЗД и исковете за изтекли лихви върху обезщетенията, въз основа на които е изразил окончателния си извод за това, че е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК само по отношение на част от решението – по исковете за обезщетения за пропуснатите до датата на исковата молба ( 02.04.2012 г. ) ползи и лихвите върху тях. Тази формирана воля не е отразена напълно и ясно в диспозитива на определението, в който е посочено по отношение на коя част от въззивното решение се допуска касационно обжалване. Несъответствието между формираната воля и нейното външно изразяване в диспозитива на определението представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена с настоящото определение. Настоящият състав е допуснал очевидна фактическа грешка и в бащиното име на втория жалбоподател - В. М. С., като вместо М. в диспозитива на определението е написал Масимов. Тази очевидна фактическа грешка също следва да бъде поправена. Доколкото състав на ВКС се произнесе в определение по чл.288 ГПК дали са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение искането за допълване на произнасянето по чл.288 ГПК или за изменението му на основание чл.250 ГПК чрез произнасянето по изведен правен въпрос е неоснователно. Воден от изложеното съдът