Определение № 1684 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. С., [населено място] против решение № 2017 от 20.04.2023 г. по гр.д.№ 8649/2021 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 227972 от 27.09.2019 г. и решение № 20123540 от 25.05.2021 г. за отстраняване на ЯФГ, постановени по гр.д. № 9179/2011 г. по описа на Софийския районен съд, с които Д. Д. П. и Д. К. П. са осъдени на основание чл.72 ЗС да заплатят на Н. С. С. сумата 13173,23 лева – стойност на подобрения в УПИ X.- 110 от кв. 9 по плана на [населено място], кв. Б., предявените от Н. С. искове са отхвърлени. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Съдът неправилно приел, че ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за подобрения. Сочи, че нито в отговора на исковата молба, подаден чрез назначения особен представител, нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивните жалби, подадени от името на двамата ответници, същите се позовават на изтекла погасителна давност за вземането. Отхвърлянето на иска като погасен по давност е направено в нарушение на закона. Развити са и допълнителни съображения за неоснователност на възражение за погасителна давност: тъй като вилната сграда не била предмет на ревандикационния иск, вземането за подобрения, съставляващи нейното изграждане, ставало изискуемо от отнемането на владението върху нея, което се осъществило на 22.02.2011 г. с извършения въвод във владение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Иска се допускане до касация по въпросите: 1/ Кога започва да тече погасителната давност за подобрение, съставляващи вилна сграда, построена върху чужд имот, ако е предявен иск по чл.108 ЗС само за поземления имот, в който е построена сградата, която не е предмет на ревандикационния иск като приращение и чието владение е отнето в годината на предявяване на иска по чл.72 ЗС? Сочи се, че по този въпрос решението противоречи на т.VІ.13 от ППВС № 6/1974 г. Касаторът счита, че в случая погасителната давност започва да тече от датата на отнемането на владението, което станало с въвод, извършен на 22.02.2011 г. 2/ Допустимо ли, когато в отговора или в срока за отговор на исковата молба не е направено възражение за изтекла погасителна давност от ответниците, въззивният съд да основава отмяната на първоинстанционното решение на това основание? Допълнителното предпоставка за допускане до касационно обжалване е обоснована с противоречието на обжалвания акт с т.4 от ТР № !/09.12.2013 г. г на ОСГТК на ВКС. 3/ Допустимо ли е въззивният съд да излиза извън посочените от въззивниците пороци и възражения във въззивната жалба и да основава решението си на обстоятелства, които не се съдържат в нея? Твърди са противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с практиката, обективирана в ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Въпросът се свързва с твърденията на касатора, че във въззивните жалби не се е съдържало оплакване за неправилно произнасяне по възражението за погасяване по давност на претенциите за подобрения. Ответниците по касация оспорват допускането до касационно обжалване като считат, че формулираните в изложението въпроси не са разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от законов срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционното производство е започнало по осъдителен иск с правно основание чл.72 ЗС, предявен от Н. С. срещу Е. К., починала и заместена в процеса от Д. Д. П. и Д. К. П., за заплащане на сумата 13995 лева – подобрения, извършени от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец, с които се увеличила стойността на имота на ответниците. Отговор на исковата молба е подаден от ответниците чрез назначения особен представител адв.Ю. (л.74 от гр.д. № 9179/2011 г. на СРС). Оспорено е качеството на добросъвестен владелец на ищеца с довод, че ако е имал това качество, е могъл да направи в производството по насочения срещу него ревандикационен иск възражение за придобиване по давност с изтичане на 5-годишен давностен период. Оспорено е ревандикирането на имота и предаването на владението върху него на наследодателката на ответниците, както и извършването на подобренията от ищеца. Предявен е насрещен иск за заплащане на обезщетение за ползването на имота от ищеца без основание и е направено евентуално възражение за прихващане на вземането на ищеца за подобрения с вземането на ответниците по насрещния иск. В отговора на исковата молба не е направено възражение за погасяване на исковата претенция за подобрение по давност. В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 20.04.2016 г., процесуалните представители но ответниците са поискали ищецът да конкретизира кога са извършени отделните подобрения с оглед преценка дали вземанията за тях да се оспорят като погасени по давност. Уточнението е направено с молба от 25.05.2016 г. и е възпроизведено в определението по чл.140 ГПК от 21.10.2016 г., докладвано на страните в съдебното заседание на 28.11.2016 г. С това уточнение исковата претенция е била редовно заявена, но възражение за погасителна давност не е заявено от ответниците нито в това заседание, нито по-късно в производството пред първоинстанционния съд. Решението на СРС, с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата, с която се е увеличила стойността на имота им вследствие извършените от него подобрения, е обжалвано с въззивни жалби, в едната от които за първи път се твърди погасяване на иска по давност (жалба вх.№ 3163287 от 09.10.2019 г., подадена от името на Д. К. П.). Въззивната инстанция, след като е направила самостоятелен анализ на доказателствата във връзка с приложимата правна норма, намерила твърденията на ищеца за доказани, но отменила осъдителното решение и отхвърлила иска на касатора като погасен по давност. Въззивният съд приел, че трябва да се произнесе по възражението за погасяване по давност на претенциите и след като констатирал, че тяхната изискуемост е настъпила повече от пет години преди предявяване на иска на касатора, го отхвърлила като погасен по давност. Против това решение е подадена касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав за отхвърляне на иска като погасен по давност. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като по въпроса за правомощието на съда да отхвърли иска като погасен по давност е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, установена с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения (например решение № 50144 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2021 г., III г. о., ГК и други), съгласно която възраженията на ответника срещу предявения иск, включително и тези за погасителна давност поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. От правилото се допуска изключение само, когато страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да заяви възраженията си пред първата инстанция. В случая не е налице основание за такова изключение. Двамата ответници са били надлежно уведомени за производството с връчване на препис от исковата молба на назначения им особен представител, а впоследствие Д. К. П. е участвал чрез упълномощен адвокат. Валидно заявено възражение за погасяване на исковете по давност не е направено. Поради това касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по формулирания в изложението втори въпрос. По първия и третия въпрос не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване. Доколкото липсва възражение за погасяване на претенцията по давност, първият въпрос не е включен в предмета на делото. Третият въпрос не съответства на данните по делото, от които е видно, че във въззивната жалба, подадена чрез адв. М., се съдържа оплакване за неправилно отхвърляне на възражението за погасяване по давност на претенцията за подобрения и са развити доводи относно изискуемостта на вземането. Въз основа на горните съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за възможността на въззивния съд да обсъжда погасителна давност при липса на изрично възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. По този въпрос се констатира противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС (т.4), решение № 50144 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2021 г., III г. о., ГК и други, с които се дава отрицателен отговор на този въпрос. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение