Определение № 60677 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 383/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Ш. М. и Н. Б. О., чрез законния си представител Е. Ш. М., и двете от [населено място], обл. Стара Загора, срещу решение № 260019/08.10.2020г., постановено по в.гр.д.№ 349/2020г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 45/04.02.2020г. по гр.д.№ 57/2019г. на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на исковете по чл.557 КЗ, предявени от Е. Ш. М. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сумата от 145000 лв. и от Н. Б. О. за осъждане на Гаранционен фонд да заплати сумата от 200000 лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. О. А. в резултат на ПТП на 02.06.2016г., ведно с обезщетения за забавено плащане от 02.06.2016г. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът Гаранционен фонд, [населено място], и третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 02.06.2016г. е загинал Б. О. А. при ПТП, причинено от А. Б. К. при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ в условията на независимо съпричиняване със С. М. У.. Пострадалият е пътувал в лек автомобил „Фолксваген“, управляван от С. М. У., който не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което е ангажирана отговорността на Гаранционния фонд. Увредените лица – касатори в настоящото производство, са жената, която е живяла на съпружески начала с починалия – Е. М., и дъщерята на А. – Н. О.. Въззивният съд е определил обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размери съответно 55000 лв. и 65000 лв., които са били изплатени от ответника, поради което е отхвърлил изцяло исковите претенции. Основният решаващ извод на апелативния съд е, че от доказаните по делото факти е установено съществуването на привързаност между пострадалия и увредените, негативни емоции вследствие на смъртта, но че тези лица са преживели трагичното събитие. В касационната жалба е налице позоваване на практиката на ВКС по тълкуването на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД и довод за противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. На същите основания е въведена и предпоставката по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС по въпроса за критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса с определение № 492/24.06.2019г., постановено от първоинстанционния съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд