Определение № 214 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 275/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Й. Д. против определение № 50892/06.12.2022 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.№ 1676/2022 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба на С. Й. Д. срещу решение на Софийски окръжен съд от 23.12.2021 г. по в.гр.д. № 563/2021 г., с което е потвърдено решение от 12.03.2021 г. по гр.д. № 647/2020 г. на РС Костинброд, с което е признато за установено по отношение на касатора вземането на ищеца „ШелБългария“ ЕАД в размер на 20 000 лв. по запис на заповед, издаден на 10.06.2019 г., предявен за плащане на 16.03.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2020 г. Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на състава на ВКС, че в случая е налице търговски спор с цена на иска до 20 000 лв. Излага становище, че делото е гражданско, тъй като страна по него е физическо лице – потребител, а съгласно ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, след изменението на чл.113 ГПК - ДВ, бр. 100/2019 г., дело с предмет правоотношения, възникнали от договор, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът на достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела. Ответникът по жалбата - „Шел България“ ЕАД оспорва същата, като поддържа, че определението е правилно и е постановено при спазване на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК- искът е с цена до 20 000 лв. - независимо дали делото е образувано като гражданско или като търговско, правният спор между страните е търговски, тъй като предметът му е абсолютна търговска сделка и касаторът – ответник не е потребител. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че въззивното решение, срещу което е подадена касационна жалба е постановено по търговско дело, по което е разгледан иск с цена до 20 000 лв., поради което е приложима разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че този извод не се променя от обстоятелството, че делото е образувано като гражданско, а не като търговско. В случая правният спор между страните произтича от правоотношение, породено от запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка. Самият касатор е поддържал по делото, вкл. и в касационната си жалба, че е подписал процесния запис на заповед за обезпечаване изпълнението на друга търговска сделка-договор за използване на услуга „euroShell C.“, сключен между ищцовото дружество и „СД Транс-69“ ЕООД, представлявано от касатора – ответник, който е негов управител и едноличен собственик на капитала му. Съставът на ВКС е приел, че именно тези обстоятелства изключват възможността касаторът-ответник да има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, респ. - в случая не намира приложение разпоредбата на чл.113, изр.2 ГПК и е приложима разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК, в който смисъл са и разясненията в мотивите на ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното определение на състава на Четвърто гражданско отделение на ВКС, е правилно. Предмет на предявения по делото иск с цена 20 000 лв. е относно вземане, произтичащо от запис на заповед – абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.8 ТЗ. Поради това предявеният иск е с предмет право, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ и цената на иска постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, в зависимост от качеството на лицата по правоотношението търговските сделки могат да бъдат едностранни и двустранни, като в чл.287 ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона. В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори, които са част от гражданското право. Видът на делото с оглед неговия предмети цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационното обжалване. Обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените в чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правния спор. Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, с оглед на което е неоснователен доводът в частната жалба, че поради липсата на търговско качество на една от страните производството по иска с правно основание чл.422 ГПК по отношение на сумата от 20 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед, има характер на гражданско дело. По делото липсват наведени твърдения, а и не са налице такива данни, от които да се направи извод, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение, произтичащо от потребителски договор, поради което не са и налице предпоставките по чл.113 ГПК и съответно допустимост на касационното обжалване на въззивното решение като постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Напротив, настоящият жалбоподател е поддържал по делото, вкл. и в касационната си жалба, че е подписал процесния запис на заповед за обезпечаване изпълнението на друга търговска сделка-договор за използване на услуга „euroShell C.“, сключен между ищцовото дружество и „СД Транс-69“ ЕООД, представлявано от касатора, който е негов управител и едноличен собственик на капитала му, което изключва приложението на разпоредбата на чл.113, изр.2 ГПК в конкретния случай. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение