Определение № 352 от 16.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 43706 / 07.04.2014 год. на М. П. Б.- К., всички представлявани от адв. З. К. –САК срещу въззивно Решение от 29.01.2014 година постановено по гр. възз.д. Nо 11715/2010 година на СГС- 4 В с/в. С посоченото решение, Софийският градки съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм. е оставил в сила Решение Nо 90 от 25.06.2008 год. по гр.д. Nо 22548/2006 год. на СРС, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР, предявен от М. Г. и П. Х. срещу М. Б.- К. че наследодателят на ищците Г. Г.,починал 1990 год., е бил собственик към момента на одобряване на застроителния и регулационен план на [населено място], м.“В. з. Б.“ със Заповед No РД -02-14-92/ 26.02.1987 год. на реална част от имот с площ от 1677. кв.м., съставляваща реална част от имот пл. No 824, за който е отреден УПИ XXI-824 в кв. 70 по ЗРП на вилната зона, одобрен със Заповед No РД -02-14-92/ 26.02.1987 год. при съседи на тази част: имот пл. No 825 и No 825а, път и реална част от УПИ XXI-824 от кв.70, която част е изчертана с червен туш на комбинирана скица No 1 към допълнителното заключение на вещото лице от 10.10.2012 година, а частта ,в която имотът на ответницата се припокрива с имота на ищците е оцветена в жълт цвят, и която скица е неразделна част от въззивното решение. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо респ. неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа въз онова на разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаещо основанията за допускане на касационното обжалване и тезата за евентуална недопустимост на въззивното решение поради лисата на правен интерес след като имота на ищците е нанесен в КП, липсата на КК на местността към момента на постановяване на съдебното решение, липса на нанесен имот 1690 ,за да може да се заяви иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод че по процесуално-правния въпрос налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/, когато към датата на завеждане на делото претендираният от ищеца имот е заснет и нанесен като негов в действащия КП или РП, а ответникът е подал молба на нанасяне в КП, по която няма произнасяне, въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение Nо 458 от 10.01.2011 год. по гр.д. Nо 1396/2009 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 934 от 07.11.2008 год. по гр.д. Nо 3142/2007 год. на ВКС-I г.о. и налице ли е правен интерес, ако в хода на съдебното производство по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ се приеме нова КК, в която процесният имот е заснет и записан на името на ищците ? Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, обусловил изводите на съда по правоизклюващото възражение за придобивна давност, а именно преди влизане в сила на З./ отм./, допустимо ли е придобиването на идеална част от парцел въз основа на давностно владение, осъществена върху съответната реална част от парцела, с довод, че въззивният съд е произнесъл решението си в смисъл, различен от този по Решение Nо 185 от 01.03.2010 год. по гр.д. Nо 280/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 470 от 21.06.2010 год. по гр.д. Nо 691/2009 год. на ВКС-I г.о. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната страна. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на цена на иска по гражданското дело над определения в закона стойностен праг. След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/, когато към датата на завеждане на делото претендираният от ищеца имот е заснет и нанесен като негов в действащия КП или РП, а ответникът е подал молба на нанасяне в КП, по която няма произнасяне, въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение Nо 458 от 10.01.2011 год. по гр.д. Nо 1396/2009 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 934 от 07.11.2008 год. по гр.д. Nо 3142/2007 год. на ВКС-I г.о. и налице ли е правен интерес, ако в хода на съдебното производство по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ се приеме нова КК, в която процесният имот е заснет и записан на името на ищците ? Въпросът касаещ изводите на решаващия съд по правоизклюващото възражение за придобивна давност, а именно преди влизане в сила на З./ отм./, допустимо ли е придобиването на идеална част от парцел въз основа на давностно владение, осъществена върху съответната реална част от парцела, не може да обуслови исканата селекция, тъй като същият е извън предмета на спора на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа въз онова на разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаещо основанията за допускане на касационното обжалване и тезата за недопустимост на въззивното решение поради лисата на правен интерес след като имота на ищците е нанесен в КП, липсата на КК на местността към момента на постановяване на съдебното решение или поради липса на нанесен имот пл.No 1690 ,за да може да се заяви иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР, също не може да бъде прието за основателно. Не може да се приеме тезата за недопустимост, след като с Решението от 16.05.2006 год., постановено по гр.д. 2907/2003 год. на СГС е очертан характера на иска и вида на защитата / правното основание / като е прието, че спорът за собственост е спор кому е принадлежало правото на собственост по отношение на спорните, припокриващи се части на имот пл.No 2425/ собственост на ищците / и имот пл.No 1690 –собственост на ответницата към момента на влизане в сила на РП на местността по силата на Заповед РД- 0214-92/ 26.02.1987 година е преклудирал с произнасянето на решението за обезсилване на решението на СРС по чл.97 ал.1 ГПК / отм./ и връщане на делото за ново разглеждане с указанията от гл.т. на правно основание и предмет на спора в изложения смисъл. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по други два процесуално правни въпроси, касаещи преценката на съда на събраните доказателства и допуснати нарушение на императивни процесуални правила, които въпроси касаят правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и не могат да получат в етапа на исканата селекция по чл. 288 ГПК. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на дължима пропорционална ДТ, равна на тази платена за въззивното обжалване, в размер на 150 лв. / сто и петдесет лева./, вносими по депозитната сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението за внасяне на ДТ, делото ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия