Определение № 301 от 19.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1078/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Д. И. С. срещу определение № 55/17.03.2017г. по т.д. № 511/2017г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на решение № 33/27.02.2015г. по гр.д. № 24/2014г. на Костинбродски районен съд, IV състав и решение № 245/23.06.2015г. по гр.д. № 321/2015г. на Софийски окръжен съд, ГО, II въззивен състав. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството по т.д. № 511/2017г. на ВКС, II то. е било образувано по повод подадената на 20.01.2017г. молба от Д. С. за отмяна на решение № 33/27.02.2015г. по гр.д. № 24/2014г. на Костинбродски районен съд, IV състав за отхвърляне на иска му срещу ТПК“Победа-КД“ за заплащане на дивидент за 2012г. и решение № 245/23.06.2015г. по гр.д. № 321/2015г. на Софийски окръжен съд, ГО, II въззивен състав за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, поради постановяване на решение № 78/04.05.2015г. по гр.д. № 718/2014г. на Костинбродски районен съд, IV състав за уважаване на иска му срещу ТПК“Победа-КД“ за заплащане на дивидент за 2013г., потвърдено с решение от 25.03.2016г. по гр.д. № 755/2015г. на Софийски окръжен съд, ГО. Горната установеност налага следните правни изводи: Касае се до молба по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. За да е допустима същата, следва да е подадена в преклузивния срок, посочен в чл.305, ал.1, т.4 ГПК –тримесечен от влизане в сила на последното решение. С случая решение № 78/04.05.2015г. по гр.д. № 718/2014г. на Костинбродски районен съд, IV състав е влязло в сила от датата на постановяване на потвърдителното въззивно решение от 25.03.2016г. по гр.д. № 755/2015г. на Софийски окръжен съд, ГО, поради необжалваемостта на последното, на осн.чл.280, ал.2, т.1 ГПК. Молбата по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е била подадена след 25.06.2016г., а именно на 20.01.2017г. Явява се просрочена, поради което е недопустима. В обжалваното определение съставът на ВКС, II т.о. не е разглеждал въпроса за необжалваемостта на решение № 170/25.11.2016г. по т.д. № 1450/2016г. на ВКС, II т.о., постановено по молба за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Същият въпрос е и ирелевантен към допустимостта на подадената от Д. С. на 20.01.2017г. молба за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.4 ГПК, по която е било образувано т.д. № 511/2017г. на ВКС, II т.о. С оглед на гореизложеното обжалваното определение на ВКС, ІІ т.о. следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд