Определение № 60272 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Ж., чрез пълномощника й адвокат Л. С., против решение № 149 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 456 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 247 от 30.10.2018 г. по гр.д.№ 495/2015 г. на Районен съд-Костинброд за отхвърляне на предявения от Б. Г. Ж. против Й. Л. М., К. В. С., А. С. В. /починал на 12.06.2020 г., в чиито права са конституирани наследниците му Г. Ф. В., С. А. В., А. А. К. и Т. А. В./, П. Л. Т., И. Г. С., Н. Н. Г., Г. Н. Г., М. Ц. В., В. С. И. /починала на 22.09.2019 г., в чиито права са конституирани наследниците й Е. И. А., С. И. Г., М. И. Б., И. А. И. и Е. А. И./, Р. П. С., Е. Д. В., Б. В. В. /починал на 23.05.2019 г., в чиито права са конституирани наследниците му В. Р. В., Л. Б. В. и А. Б. В./, В. А. С., П. С. С., А. С. С., М. Л. Р., Р. М. Ц., С. Ц. Ц., Б. Л. Я., К. С. Т., Г. А. К., Л. А. Т. и М. А. Ф. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на имоти № * с площ 0.169 дка и № * с площ 0.250 дка по КВС на землището на [населено място], местност „Н. с.“, при посочени граници. Писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден от К. В. С., чрез пълномощника му адвокат В. Т. и от Г. Ф. В., С. А. В., А. А. К. и Т. А. В., чрез пълномощника им адвокат М. Ц., които оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Г. Ф. В., С. А. В., А. А. К. и Т. А. В. претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: В исковата молба ищцата е заявила, че с оглед отговора на ответниците и в зависимост от конкретните им възражения, ще ангажира и други доказателства, включително при необходимост и съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание на 1.10.2018 г. районният съд е отказал да допусне съдебно техническа експертиза и да даде възможност на ищцата да формулира задачата й. По повод искането във въззивната жалба за допускане на експертизата, съдът е приел, че обстоятелствата, които се цели да се установят /стар имот № * по плана на [населено място] от 1915 г. на какви по големина дялове и в чия собственост е разпределен при последващите изменение на действащите планове в землището от 1977 г. и 1992 г.; недвижими имоти № * и * каква част са от стар имот № * по плана на [населено място] от 1915 г., съобразно действащия план от 1992 г., с каква площ и при какви граници са определени спрямо останалите новообразувани дялове от стария имот; налице ли е записване в емлячния регистър от 1949 г. на имоти в м.“Н. с.“ в землището на [населено място] на името на В. А., придобити от него чрез покупко-продажба в размер на площта от 250 кв.м. и 169 кв.м.; имоти № * и *, придобити от наследодателя на ищцата Н. Ж., идентични ли са с посочения от ответниците недвижим имот, придобит по тяхно твърдение чрез покупка на 1400 кв.м. от Р. М. Т. и представляващ част от стар имот № * в землището на [населено място], м.“Н. с.“/ са неотносими и не са необходими за установяване на релевантните за спора факти и е отхвърлил искането за допускане на експертизата. Постановявайки решението си, Окръжният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба /съвпадащи с тези по касационната жалба/ са следните: самостоятелното право на собственост на ищцата като наследник на Н. Ж. е установено с писмените доказателства по делото, а ответниците неправомерно са предявили претенции върху тези имоти, позовавайки се на решение по протокол № 14/27.10.2010 г. на ОСЗ, което е незаконосъобразно като издадено въз основа на предходно решение по протокол № 21/27.11.2008 г., което е било отменено с влезли в сила съдебни решения, като ответниците не са представили други доказателства за правото си на собственост, освен оспореното решение по протокол № 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ, което не е влязло в сила; излагат се и възражения срещу преценката на районния съд досежно значението на решението по адм.д. № 724/2011 г. на Административен Съд-София област, като се сочи, че предмет на спора по това дело е имот, различен от процесните имоти. В исковата молба ищцата твърди, че Н. Ж. е притежавал собствеността върху част от стар имот № * по плана на [населено място] от 1915 г., обособени по плана от 1992 г. като имот № * с площ 169 кв.м. и № * с площ 250 кв.м., по КВС на землището на [населено място], като правото на собственост е установено с влязло в сила решение № 87/29.09.1994 г. на ПК-Костинброд, решение от 04.08.2009 г. по гр.д. № 166/2009 г. на Районен съд-Костинброд и нотариален акт № 56, т. І, рег. № 162, д. № 69/56 от 1999 г. на нотариус К.Ч.. В отговора на исковата молба ответника П. Л. Т. се е позовал на влязло в сила решение по гр.д. № 170/2000 г., с което е отхвърлен предявения от наследодателя на ищцата Х. Ж. против наследниците на В. А. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, въз основа на което съдебно решение е издадено протоколно решение № 21/27.11.2008 г. на ОСЗ-гр.Костинброд, като решението по гр.д. № 166/2009 г. на Районен съд-Костинброд не обвързва наследниците на В. А., които не са били страна по него, а следва да бъдат зачетени последиците на влязлото в сила решение по к.адм.д. № 724/2011 г. на АССО, с което горепосоченото решение на КРС е обезсилено в частта му относно отмяната на решенията по т.6, взети с протокол № 21/27.11.2008 г. на ОСЗ-гр.Костинброд, като издаденото ново протоколно решение № 14/27.12.2010 г, с което се анулира протоколно решение № 21, т. 6 от 27.11.2008 г. е било отменено с влязло в сила съдебно решение, т.е. влязлото в сила решение № ПР21/27.11.2008 г., с което процесните имоти са били възстановени на наследниците на В. М. А., придружено със скици на имотите, легитимира последните като собственици на тези имоти. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е наследник на Х. Н. Ж., който от своя страна е един от наследниците на Н. Ж. Т., а ответниците са наследници на В. М. Г. /А./. Въз основа на писмените доказателства е счел, че правото на собственост е възстановено с влязло в сила решение № ПР21/27.11.2008 г. на ОСЗГ-гр.Костинброд на наследниците на В. М. А. и това решение има конститутивно действие. Счел е, че при оспорване на това решение, ищцата неоснователно се позовава на влязлото в сила решение по гр.д. № 166/2009 г. на КРС, с което е отменено решение на ОСЗГ-Костинброд по протокол № 21/27.11.2008 г. Решението по гр.д. № 166/2009 г. на КРС е постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и има за предмет обжалване на т.6 от взето с протокол № 21/27.11.2008 г. от заседание на ОСЗ-Костинброд решение, с което се анулира решение № 87/29.09.1994 г. за имот № * по преписка № А252 на наследници на Г. Ж. Т.; анулира се възстановяването на имот № * по преписка № А350 на наследници на Н. Ж. Т.; анулира се решение № 17.1/29.10.2003 г. за имот № * по преписка № А871 на наследници на Р. М. Т.; възстановяват се на наследниците на В. М. А. по преписка № А532 имоти № *, *, *, *, *. Посочил е, че в случая постановяването на решение, с което се анулира предходно решение на ПК не е било необходимо, тъй като не са налице предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Предвид влизането в сила на съдебното решение по гр.д. № 170/1999 г. на КРС, с което е решен спорът за материално право между наследодателя на ищцата и наследниците на В. А. досежно правото на възстановяване на процесните имоти, органът по земеделска реституция е бил длъжен да постанови ново решение за възстановяване на собствеността на лицата, в чиято полза е разрешен спорът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като постановяването на такова ново решение не е обусловено от издаване на решение за отмяна на предходно решение. В случая решението № ПР21/27.11.2008 г. на ОСЗГ-Костинброд, с което на наследодателя на ответниците В. А. са възстановени процесните имоти, е издадено след приключило производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което със сила на пресъдено нещо е решен спора за принадлежността на правото на собственост към минал момент. Без основание и безпредметно е било постановяване на изрично решение на ОСЗГ за „анулиране“ на предходните решения. При наличието на влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което е решен спорът за материално право към минал момент срещу лицата, в чиято полза е издадено решението на ПК № 87/29.09.1994 г., неприложим е предвиденият в чл.14, ал.7 ЗСППЗ ред за отмяна на влязлото в сила решение за възстановяване по аргумент на чл.14, ал.7, изр.последно. С оглед на това и решението по гр.д. № 166/2009 г. на КРС е неотносимо към релевантната по настоящия спор преценка за валидността и материалната законосъобразност на възстановителното решение № ПР 21/27.11.2008 г. на ОСЗГ-гр.Костинброд, на което се легитимират ответниците като реституирани собственици на процесните имоти, и което има своето основание в решаването на спора за материално право между същите страни. С оглед на липсата на основание за постановяване на решение по протокол № 21/27.11.2008 г. за анулиране на предходни решения, то и всички последващи административни производства по обжалването му, образувани по жалби на различни лица, и постановените по тях актове, не се отразяват по никакъв начин на валидността и правното действие на възстановителното решение № ПР21/27.11.2008 г., което легитимира ответниците като собственици на възстановените имоти. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Б. Г. Ж. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1) недопускането на съдебно техническа експертиза без изложени мотиви за това от първоинстанционния съд и отхвърленото от въззивния съд искане за допускане на експертиза по реда на чл.266, ал.3 ГПК в производството по отрицателен установителен иск с предмет конкретни имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, пречка ли е за установяване на действителната фактическа обстановка по делото и от значение ли е за правилната преценка коя от страните е упражнила законосъобразно правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти; 2) налице ли е непълнота на доказателствата при липса на заключение на СТЕ за установяване идентичността на процесните имоти и допустимо ли е съдът да се произнася относно идентификацията им чрез други писмени доказателства, оспорена от страната по надлежния ред; 3) следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на доказателствения материал и съответните връзки между отделните доказателствени средства едва след като събере всички посочени от страните и допустими за събиране доказателства, включително и съдебно техническа експертиза. Поставените въпроси се свеждат до въпроса, обобщен и уточнен от съдебния състав и с оглед фактите по делото: за задължението на въззивния съд по чл.266, ал.3 ГПК, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза по спор за собственост, по който и двете страни разполагат с решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници по ЗСПЗЗ, обвързани са от съдебно решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за имот в същата местност, но с различна площ и без посочен номер по КВС, с която експертиза страната цели установяване на начина на заснемане на имот по плановете, за които има данни, че съществуват от 1915 г. и записванията по разписните листи. По въпроса е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали с оглед предмета на доказване при подобен спор за собственост въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на въззивния съд да допусне експертиза, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение