Определение № 21 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Р. П. Й. срещу определение № 1033 от 25.07.2014 г. по ч. гр. дело № 680/2014 г. на Плевенски окръжен съд. Ответницата по частната касационна жалба М. И. А. не е взела становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения: С определението, предмет на обжалване състав на Плевенски окръжен съд е потвърдил определение № 2305 от 14.06.2014 г. по гр. дело № 3570/2013 г. на Плевенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Р. П. Й. за допълване на определение № 2011 от 21.05.2014 г. по гр. дело № 3570/2013 г. на Плевенски районен съд на основание чл. 248 ГПК в частта му за разноските. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че както и при постигната съдебна спогодба, така и в случай на прекратяване на делото на основание чл. 231 ГПК поради постигнато извънсъдебно споразумение между страните, разноските следва да останат между тях, както са направени, освен ако и двете страни не са уговорили друго. До този извод въззивният съд е достигнал, след като е констатирал, че при предявения иск по чл. 422 ГПК от М. А. срещу Р. Й., производството е било прекратено след изтичане на срока по чл. 231, ал. 1 ГПК поради липсата на искане от страните за възобновяването му. В мотивите на въззивното определение е изложено, че окръжният съд споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че прекратяването на производството е резултат от поведението и бездействието на двете страни, тъй като никоя от тях не е поискала възобновяването му. Отразено е още, че липсата на искане за възобновяване на делото, от която и да е било от страните презумира, че е постигната извънсъдебна спогодба между тях. С оглед на тези съображения е формиран извод, че ответника пред районния съд и жалбоподател в настоящата инстанция следва да понесе разноските, които е направил, макар и делото да е прекратено, защото е дал повод за завеждането му и не е признал иска. В частната жалба се съдържа искане за допускане до касационно обжалване на цитираното определение на въззивния съд въз основа на доводи, с които не се релевират общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставени са три въпроса в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, формулирани, както следва: „Следва ли ответника да понесе разноските, които е направил, макар и делото да е прекратено”; „Ответника дал ли е повод за завеждане на делото, ангажирайки отговор и не признавайки иска”; „Регламентира ли закона изключения на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК съобразно причините довели до прекратяване на делото”. Първият от цитираните въпроси не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обвързан с конкретни правни разрешения на окръжния съд. Частният жалбоподател е задължен да посочи правните разрешения, от които произтича поставения въпрос, а в случая цитираният въпрос е въведен общо теоретично, без връзка с мотивите, изложени от второинстанционния съд. Вторият въпрос е фактически доколкото отговорът му предпоставя преценка относно доказаността на обстоятелства по спора, а установеността на фактите засяга фактическата обстановка по делото и не е относима към правните изводи, формиращи приетите от съда разрешения по тълкуване на закона. Само въпроси във връзка с правни разрешения на въззивния съд са общи основания за допускане на касационно обжалване и в този смисъл страната не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Третият въпрос, както първия не е обвързан с конкретни правни разрешения на окръжния съд, поради което и с неговото въвеждане частният жалбоподател не е обосновал наличието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС т. 1, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Необосноваването на общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване. Изложените твърдения за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК също така не са обосновани. За да са налице такива основания касаторът трябва да посочи въпроси, по които са формирани конкретни правни разрешения на въззивния съд и да ги развие в хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК /допълнителни основания за допускане на касационно обжалване/. По допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се позовава, касаторът трябва да посочи съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която вече не е актуална поради промяна на законодателството, а при липсата на такава съдебна практика същият следва да отрази нормите, които според него са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. Мотивирано изложение в тази насока частният жалбоподател не е представил, защото по правните въпроси, по които второинстанционният съд е развил мотиви и обосновал правни разрешения не са аргументирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол. Твърдението за противоречие на аргументите в обжалваното определение с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не съставлява мотивирано изложение на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а представлява оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на окръжния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение