Определение № 4660 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. И., М. Х. И. и Р. И. С., чрез адв. Г. Я., срещу въззивно решение № 203/01.11.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 327/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което като е отменено решение № 151/03.05.2023 г. по гр. д. № 116/2023 г. на Русенския окръжен съд в обжалваната му част, са отхвърлени предявените от касаторите против Община Русе обективно кумулативно и субективно съединени искове по чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

• от М. С. И. за сумата 27 215,50 лв. (частичен иск от 70 000 лв.), представляваща обезщетение за ползване от Община Русе на недвижим имот - сграда с идентификатор 63427.1.25.4 със застроена площ 203 кв. м, находяща се в [населено място], [улица], представляваща снек-бар „Баба Яга“, за периода от 09.12.2016 г. до 10.05.2021 г.; както и иска за сумата 6 682,90 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 09.12.2018 г. до 10.05.2021 г.;

• от М. Х. И. и Р. И. С. за сумата от по 13 607,75 лв. (частични искове от по 35 000 лв.) - обезщетение за ползването от Община Русе на посочения недвижим имот за периода 09.12.2016 г. - 10.05.2021 г.; както и иска за сумата от по 3 341,47 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 09.12.2018 г. - 10.05.2021 г.

Първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на ищците не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторите поддържат, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) за правното основание, на което лишените от ползване собственици могат да търсят обезщетение от държащия без основание имота им; 2) „необразуването на изпълнително производство по влязлото в сила решение по ревандикационния иск представлявало бездействие от страна на доверителите ми в качеството им на собственици, което се отразявало негативно на възможността им да претендират обезщетение за лишаване от ползване“; 3) „относно възможността доверителите ми, като собственици на недвижим имот, от чието ползване са лишени, да търсят защита на правата си по реда на деликтната отговорност“; 4) „действията на протокола по предаването на процесния имот и връзката на изключен от доказателствата диспозитивен документ към отношенията между страните“. Сочи се и основанието по чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата - Община Русе, чрез юрисконсулт А. С., е подала писмен отговор, в който поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Мултикомерс-А“ ЕООД не е изразило становище.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са собственици на основание реституция и наследствено правоприемство на недвижим имот – сграда с търговско предназначение с идентификатор 63427.1.25.4 със застроена площ 203 кв. м, находяща се в [населено място], [улица]. С влязло в сила на 27.06.2012 г. решение по гр. д. № 2016/2007 г. по описа на Районен съд – Русе ответната община е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на собствениците владението върху процесната сграда. Към датата на влизане в сила на решението сградата е била ползвана от „Мултикомерс-А“ ЕООД на основание сключен с общината договор за наем № 2599/21.04.2008 г., със срок на действие до 21.04.2013 г., когато е прекратен. Установено е по делото, че след тази дата търговският обект фактически (без да са сключвани договори) е ползван от „Мултикомерс-А“ ЕООД - в периода от 23.04. до 23.05.2014 г. и от 04.05. до 04.06.2015 г.; от „Гастро феникс“ ЕООД - от 18.04. до 18.05.2016 г. и от 06.06. до 06.07.2018 г.; от „Мултирест“ ЕООД - през 2019 г. и 2020 г. На 10.05.2021 г. процесната сграда е предадена на ищците с приемо - предавателен протокол, съставен от комисия, назначена от кмета на Община Русе. В протокола е отразено, че в помещенията се намират движими вещи (кухненско оборудване), собственост на „Мултирест“ ЕООД, което обстоятелство е удостоверено от З. С. – управител на дружеството, който е присъствал при предаването и е отключил сградата. На него е предоставен и 5-дневен срок да изнесе наличните вещи. Установено е също, че З. С. е управител както на „Мултирест“ ЕООД, така и на предходният ползвател - „Гастро феникс“ ЕООД.

При тези данни съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като не е установено Община Русе да е упражнявала лично или чрез трето лице фактическата власт върху имота през сочения в исковата молба период от 09.12.2016 г. до 10.05.2021 г. От момента на прекратяване на наемния договор с третото лице – помагач „Мултикомерс А“ ЕООД - на 21.04.2013 г. и до съставянето на приемо-предавателния протокол - на 10.05.2021 г., сградата е била в държане и ползвана без основание от трети лица – търговски дружества, като не е установено Община Русе да е била с тях в някакви договорни отношения по повод ползването и стопанисването на обекта. В заключение е направен извод, че фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е осъществен, тъй като ищците не са доказали за изследвания период общината да се е обогатила неоснователно от ползването на имота за сметка на собствениците - ищци.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните предпоставки за допускане на касационния контрол.

Поставените в изложението въпроси са изцяло ирелевантни и не обуславят селектирането на жалбата. Същите са неотносими към решаващите констатации и правни съображения на въззивния съд, а именно - че в случая не е установено и доказано (а напротив – опровергано е) ответната община да е упражнявала лично или чрез трето лице фактическата власт върху имота за процесния период – от 09.12.2016 г. до 10.05.2021 г. Това е достатъчно основание по формулираните в изложението въпроси да не бъде допуснато касационно обжалване, съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение. В случая, жалбоподателите не сочат (извън аргументацията по формулираните въпроси) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. След като и поставените въпроси са неотносими и не обуславят допускането на касационния контрол, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответната страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение