Определение № 60314 от 12.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител ст. инспектор М. Л., против решение № 33 от 15.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 12/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260152/ 30.11.2020 г. по гр. д. № 35/ 2018 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, което са отхвърлени предявените от КПКОНПИ против Д. А. П. съпругата му Н. Й. И. искове по чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно и придобитото от тях имущество – парични суми в общ размер на 116 337.40 лв., както следва: от Д. А. П. – сума в размер на 836.16 лв., представляваща левовата равностойност на получен превод от трето лице чрез системата „Western Union“ и сума в размер на 10 000 лв., представляваща заплатената от Д. А. П. на Е. Е. цена за л. а. “Мерцедес Е 220ЦДИ“ с белгийски рег. табели RDS 810 и от Н. Й. И. – сума в размер общо на 2275 лв., представляваща вноски на каса от титулярa по разплащателна сметка в лева с IBAN BG 71 BPBI 7923 1071 4080 01 в „Юробанк България“ АД; сума в размер общо на 10 469 лв., представляваща вноски на каса от титулярa по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 4071 4080 01 в „Юробанк България“ АД; сума в размер общо на 128.08 лв., представляваща изплатени лихви по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 4071 4080 01 в „Юробанк България“ АД; сума в размер на 10.20 евро с левова равностойност 19.95 лв., представляваща вноска на каса от титулярa по спестовна сметка в евро с IBAN BG 15 BPBI 7923 1071 4080 01 в „Юробанк България“ АД; сума в размер общо на 56 344.89 лв., представляваща вноски на каса от титулярa по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 4071 4080 01 в „Юробанк България“ АД; сума в размер общо на 33 158.75 лв., представляваща входящи преводи от трето лице по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 4071 4080 01 в „Юробанк България“ АД; сума в размер общо на 74.04 лв., представляваща изплатени лихви по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 4071 4080 01 в „Юробанк България“АД и сума в размер на 1550 евро с левова равностойност 3031,54 лв., представляваща вноска на каса от титулярa по спестовна сметка в евро с IBAN BG 15 BPBI 7923 1071 4080 01 в „Юробанк България“ АД. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците Д. А. П. и Н. Й. И. не са подали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че ответникът Д. А. П. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 ЗПКОНПИ. Към датата на предявяване на иска и приключване на устните състезания по делото ответникът не притежава никакво налично имущество, а ответницата Н. Й. И. притежава парични суми по банкови сметки в размер общо на 20 012.91 лв. /20 011.71 лв. по спестовна сметка в лева и 1.20 лв. по разплащателната сметка/, като това са сумите, налични и в края на проверявания период, придобити от ответницата в рамките на същия. Извън тази сума Н. Й. И. не притежава друго имущество, налично към датата на предявяване на иска, и именно това е имуществото, което би могло да бъде отнето при наличие на предпоставките за това. За изследвания период ответниците не са придобивали никакво недвижимо имущество и ППС, не са участвали в управлението и собствеността на търговски дружества и ЕТ, не са придобивали ценни книжа, няма данни за извършен от тях внос, износ или транзит на стоки и валута. Установено е, че през проверявания период Н. Й. И. е титуляр на три банкови сметки: разплащателна сметка, по която са превеждани социалните помощи от ДСП, а през 2013 г. на каса са направени вноски от титуляра в размер на 2270 лв., от която сумата 2000 лв. е наредена с вътрешнобанков превод по спестовната сметка на лицето; еврова сметка, която е закрита на 30.01.2017 г., като наличната в нея сума е била изтеглена на части през 2014 г. и спестовна сметка, открита на 10.04.2013 г., по която в периода на фактическо съжителство на ответниците титулярът е внесъл суми в общ размер на 10 469 лв., а по време на брака им – в общ размер на 56 344.89 лв. или общо внесената сума възлиза на 66 813.89 лв. По тази сметка са превеждани и коментираните по-горе суми в общ размер на 33 158.25 лв. от С. Д.. По спестовната сметка има наличност към датата на приключване на проверката, включително към датата на изготвяне на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, в размер на 20 011.71 лв., а по разплащателната сметка наличността е 1.20 лв. По спестовната сметка за периода 2013 г. – 2018 г. са изплатени лихви в размер общо на 202.12 лв. През проверявания период ответникът Д. А. П. е получил превод от трето лице чрез системата „Western Union“ в размер на сумата 836.16 лв. Разпитана като свидетел по делото сестра му сочи, че сумата е изпратена от третото лице по нейна молба и е с цел лечението на майка им. Установено е, че на 17.09.2018 г. Д. А. П. е заплатил на Е. Е. сумата 10 000 лв. – цена за л. а. “Мерцедес Е 220ЦДИ“ с белгийски рег. табели RDS 810, който не е придобит от ответника. Според заключението на вещото лице общият размер на придобитото от ответниците имущество възлиза на исковата сума 116 342.95 лв., като в имуществото са включени вноските по банкови сметки от ответницата Н. Й. И., получените парични преводи от С. Д. и чрез системата „Western Union“, платената сума от Д. А. П. за л. а. “Мерцедес Е 220ЦДИ“ и получените лихви по спестовния влог на Н. Й. И.. Въззивният съд е приел, че парични средства, които не е установено да са трансформирани в реални активи евентуално подлежащи на отнемане, а са разходвани, при което не се намират в държане на проверяваното или свързаните с него лица като пари в брой, нито по тяхна сметка, не могат да бъдат отнети. Преминалите през банковите сметки суми не се отразяват на имуществото – внесените от титуляра не го увеличават, защото налични пари в брой се заменят от парично вземане от банката, както и изтеглените не го намаляват, защото парично вземане от банката се заменя от пари в брой. След като преминалите през патримониума на ответниците парични средства не формират превишение на имуществото, те не могат да бъдат използвани при анализа за установяване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Само наличните в края на изследвания период парични суми в брой и вземанията по банкови сметки, представляващи материален запас от натрупани и неизразходвани средства, са имущество, което е годно да обоснове несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Изложил е, че ответникът Д. А. П. не притежава никакво имущество в края напроверявания период, като той не е притежавал такова и в началото му. При това положение освен, че се налага извод, че няма никакво превишение и съответно изобщо не може да се коментира наличието на несъответствие, очевидно липсва и нещо, което е възможно да бъде предмет на отнемане. Ответницата Н. Й. И. в края на проверявания период притежава секвестируемо имущество – вземане по спестовен и разплащателен влог в размер на сумата 20 012.91 лв. и е налице превишение на имуществото й спрямо началото на проверявания период, към който момент тя не притежава имущество, т. е. стойността му е „0“. След като безспорно нетният доход и на двамата ответници за целия период на проверката е отрицателна величина /и в двата варианта на вещото лице/, очевидно се налага изводът, че ответницата не разполага с никакъв законен източник за увеличение на имуществото си. Това обаче би имало значение, само ако превишението в имуществото й беше над размера по § 1 т.3 ДРЗПКОНПИ. В случая несъответствието е незначително, т. е. не е в размер, с който законодателят свързва формирането на обосновано предположение за незаконност на придобитото и исковете правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, суми преминали по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните него лица, но неналични в края на проверявания период?“. Повдигнатият от касатора въпрос, е предмет на образуваното Тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпросите: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? и настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение