Определение № 50788 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4631/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Община Сунгуларе, представлявана от кмета д-р Г. К., подадена чрез адв. Ж. Б., против въззивно решение № 275/04.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1110/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260018/18.02.2021 г. по гр. д. № 610/2020 г. на Районен съд - Карнобат, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Д. Т., извършено със заповед № 330/18.06.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт“ в Дирекция „БФСД и ОС“ в Община Сунгуларе, Община Сунгуларе е осъдена да му заплати сумата от 4938 лева, обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ за период от шест месеца, считано от 19.06.2020 г. до 19.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 13.08.2020 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК по следния въпрос: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение?”, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 553/27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа, че разглеждането на делото от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като се касае за често срещан в практиката казус. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Г. Д. Т., подаден чрез адв. М.И., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на което, след сключване на допълнително споразумение № 0001-0000164/21.02.2019 г. към трудовия му договор, ищецът Г. Д. Т. е изпълнявал длъжността „Главен експерт ОПФ“ /„Общински поземлен фонд“/ в Дирекция „БФСД и ОС“ /„Бюджет, ФСД и Общинска собственост“/. На ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжността „Гл. експерт Общински поземлен фонд“, в която е посочено, че длъжността е към Дирекция „Бюджет, ФСД и Общинска собственост“ и, че основната цел на длъжността е ефективно управление на общинската собственост с цел повече приходи от нея, а преките задължения на длъжността са свързани с извършването на процедури по отдаване под наем или ползване на обекти от общинския поземлен фонд и др. подробно описани в длъжностната характеристика. На 19.06.2020 г. на ищеца е връчена заповед № 330/18.06.2020 г. на Кмета на Община Сунгуларе, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ вр. с протоколно решение № 20/23.12.2019 г. на Общински съвет Сунгурларе за одобряване на нова структура и численост на общинската администрация и дейности към нея, считано от 01.01.2020 г. и на основание заповед № 12/16.01.2020 г. по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА на Кмета на Община Сунгуларе, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на длъжност „главен експерт в Д „БФСД и ОС“ в Община Сунгуларе, поради съкращаване на щата, считано от връчването на заповедта. В 6-месечния срок от уволнението ищецът не е сключвал нов трудов договор и не е реализирал възнаграждение по трудово правоотношение. Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал реално извършване на съкращаване на щата. Посочил е, че по делото са представени две различни длъжностни разписания на Община Сунгуларе, в сила от 01.01.2020 г., двете с отбелязване, че са утвърдени от Кмета на Община Сунгуларе, съдържанието на които се различава. Липсата на действащо до 31.12.2019 г. длъжностно разписание на Община Сунгуларе е пречка да се установи структурата на дирекциите/отделите в Общината преди утвърждаването на новото длъжностно разписание и да се установи, конкретно за звено Д „БФСД и ОС“ имало ли е длъжност „Гл. експерт ОПФ“, както е посочено в допълнително споразумение от 21.02.2019 г. и в длъжностната характеристика на ищеца, която длъжност да е била различна от длъжността „Гл. експерт“, останала в длъжностно разписание на Община Сунгуларе, в сила от 01.01.2020 г. В заповед № 330/18.06.2020 г. на Кмета на Община Сунгуларе, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, длъжността му е посочена не като „Гл. експерт ОПФ“, а като „Гл. експерт“ в Д „БФСД и ОС“. След твърдяното съкращаване на длъжността на ищеца /или на щатна бройка от тази длъжност/ в Отдел „Общинска собственост“ е продължила да съществува длъжност „Гл. експерт“, за която според представеното от ответника длъжностно разписание е предвидена 1 щатна бройка, а според представеното от ищеца Длъжностно разписание са предвидени 2 щатни бройки. Самото посочване в длъжностно разписание на Община Сунгуларе, в сила от 01.01.2020 г., представено от ответника, на общата численост на Отдел „Общинска собственост“ – общо 5 щатни бройки, между които 1 щатна бройка за длъжността „Гл. експерт“, само по себе си не доказва, че преди утвърждаването на това Длъжностно разписание, щатните бройки за длъжността „Гл. експерт“ са били повече от една. Посочването в длъжностно разписание на Община Сунгуларе, в сила от 01.01.2020 г., представено от ищеца, на общата численост на Отдел „Общинска собственост“ – общо 4 щатни бройки, между които 2 щатни бройки за длъжността „Гл. експерт“, също не доказва, че преди утвърждаването на това Длъжностно разписание, щатните бройки за длъжността „Гл. експерт“ са били повече от две. Видно е от представените от страните длъжностни разписания на [община] ,че самата нова структура на звената е различна. В представеното от ответника длъжностно разписание има отделни отдели „Бюджет, финанси и ЧР“ към „Обща администрация“, и отдел „Общинска собственост“ към „Специализирана администрация“, като във всеки от отделите има длъжност „Гл. експерт“. В представеното от ищеца длъжностно разписание има Дирекция „Бюджет, ФСД и Общинска собственост“, в която има отделни отдели „Бюджет и финанси“ и „Общинска собственост“, като във всеки от отделите има длъжност „Гл. експерт“. Въз основа на така установеното съдът е приел,че по делото не е доказано извършването на реално съкращаване от Община Сунгуларе на щатната бройка, заемана от ищеца към 18.06.2020 г. – „Гл. експерт“ в звено „БФСД и ОС“. Предвид представените данни за наличието на предпоставките за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, въззивният съд е приел, че и тези два иска са основателни. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност./чл.280,ал.2 ГПК/ Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Процесуалните действия на въззивния съд относно установяването на фактическата обстановка, цялостната и самостоятелна преценка на събраните доказателства са съобразени с трайната практика на ВКС и т. 3 от цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение, за да достигне до крайните си изводи, съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца в първоинстанционното производство твърдения и наведените от ответника възражения срещу исковете. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване е преповторил оплакванията от касационната си жалба относно доводите за непълнота на доказателства, поради недопускането на нови доказателства от въззивния съд, което по същество представлява оспорване правилността на преценката и изводите на въззивния съд. Последните обаче подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и не представляват основание за допускане до касационно обжалване. Следва да бъде посочено, че действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика, съгласно която съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на всички събрани доказателства, като ги обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност, като преценява и доводите на страните. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора касаторът дължи на ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,адвокатът оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на възнаграждението се определя от съда, но не може да е по-нисък от посоченото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая съгласно чл. 9, ал. 3 – за изготвяне на отговор без явяване в открито заседание е в размер на 1004 лева, с вкл. ДДС. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на IV г. о.