Определение № 163 от 02.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 71/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №280 от 05.12.11г. по т.д.1179/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение. Ответникът по частната жалба - М. Х. Х. от [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.Не претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 220/13.07.2011 г. по гр.д. № 212/10 г. на Габровски окръжен съд, като е приел, че предявените в обективно съединение частични искове – всеки едни от тях е с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което и въззивното решение е изключено от касационен контрол. Законосъобразно съставът на ВКС,ІІ т.о. е определил предмета на спор, като е приел, че производството е било образувано по предявени частично в обективно съединение искове на жалбоподателя против М. Х., за вземания, произтичащи от неизпълнение на договор за финансов лизинг, сключен между страните, като всеки един от тези искове е с цена до 10000лв. и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/2010г./, съставът на ВКС е прекратил касационното производство. Касационна жалба е постъпила в канцеларията на Пловдивски окръжен съд на 01.09.2011г.Следователно, налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, образувани по искове с цена до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че поради незабавното действие на новата процесуална норма, касационните производства, образувани по жалби, постъпили след влизането на разпоредбата в сила – 21.12.2010г., подлежат на прекратяване. Доколкото от общо направения от жалбоподателя довод за липса на задължителна практика за това, че за обективно съединените искове следва „ да се определя цена отделно”, обвързан с определяне на местната подсъдност, може да бъде изведено оплакване за неправилност на преценката на съда, че цената на иска не е била формирана сумарно, то оплакването е правно необосновано, тъй като обективното съединение на искове е правна фигура, която не създава единна претенция, а след като всеки един от тези искове може да бъде предмет на отделно исково производство, то и цената им се съобразява с тези обективни предпоставки. По този ред- като отделни искове - се извършва и преценка за тяхната обжалваемост. Ирелевантни са развитите оплаквания по съществото на спора – по основанията по чл.288 ГПК, тъй като преценката за допустимост на сезирането винаги предхожда тази по същество, а и по реда на обжалването тези въпроси не могат да се разглеждат, след като предмет на жалбата е приетата недопустимост на това сезиране. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение