Определение № 56 от 28.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4540/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. А. Ж. в лично качество, срещу въззивно определение № 24467 от 21.10.2019 г. по ч. гр. дело № 13078/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпорежане от 19.02.2019 г. по гр. д. № 37251/2013 г. на СРС,36 състав.Исковата молба на адв. А. Ж. е върната на основание чл. 130 ГПК в една част след като съдът е констатирал, че искът е предявен и срещу лица ,притежаващи функционален имунитет, съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България. Въззивният съд на свой ред е констатирал, че искът срещу тези ответници е недопустим и е потвърдил определението като е изтъкнал, че магистратите не са отговорни по исков ред за действията, извършени от тях в качеството им на прокурори. В касационната жалба се изтъква, че обжалвания акт е постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон, невалиден и недопустим. В инкорпориранто в жалбатата изложение е формулиран следният въпрос: Имат ли магистратите функционален имунитет за бездействие. Жалпоподателят се позовава на чл. 280 ал.1, т.3 ГПК, изтъквайки значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Определението е валиден акт на съд, заседавал в съдебен състав съгласно изискванията на закона и е несъстоятелно оплакването ,че определението е следвало да съдържа допълнителни данни структурата на съда или съдиите от съдебния състав, освен посочените. Определението е произнесено по постъпилата частна жалба на адв А. Ж. срещу преграждащо определение, като същата е разгледана по същество от въззивния съд, от което следва че не са налице предпоставки да се проверява допустимостта на акта по касационен ред. При постановяването на определението съдът се е съобразил, че при осъществяване на възложени със закон задължения прокурорите не носи отговорност /гражданска или наказателна/ за служебната си дейност по силата на изричната конституционна норма В константната практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че на основание чл. 132 от Конституцията на РБ магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановените актове по повод осъществяване на съдебната власт. Налице е липса на процесуална легитимация по предявения иск при търсена отговорност за вреди във връзка с изпълняваната дейност от прокурор,независимо дали ищецът сочи като увреждащо определено действие на съответния магистрат, или негово бездействие.Касае се за абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Когато процесуална легитимация липсва, съдът следва да прекрати делото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения въпрос съдебната практика на ВКС е единна и непротиворечива споделяна и от настоящия състав на ВКС, съобразена е с действащото законодателство ( определение № 48 от 29.01.2016 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 165/2016 г., определение № 297 от 29.04.2015 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1564/2015 г., определение № 146 от 17.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 40/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 271/10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 176/2012 г. на III г.о., ГК на ВКС и др) Доводите на жалбоподателя по същество са възражения срещу нормативната уредба и не обосновават допускане на жалбата до касационно разглеждане По изложените съображения, ВКС ІІІ г. о.