Определение № 4923 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 232 от 04.03.2026 г. по гр.д.№ 1728/ 2025 г., в частта му, в която след като е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 16627/ 2023 г., упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. Д. ЕГН [ЕГН], е предоставено на бащата И. М. Д. ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място] - [жилищен адрес]; постановено е местоживеенето на детето М. И. Д. при бащата на адреса, който същия обитава; определен е режим на лични контакти на майката А. Д. Т. с детето М. И. Д. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Жалбоподателката претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, като в тази връзка формулира въпросите 1. „Кои обстоятелства следва да се преценяват при предоставяне на родителски права и определяне местоживеене на детето“ и 2. „Изхождайки от служебното начало длъжен ли е съдът да следи служебно за законосъобразното и адекватно социално проучване на интересите на дете при спор за родителски права, както и за конкретно поставените въпроси от съда относно специфични и конкретни интереси на детето съобразно конкретиката на случая?“. Жалбоподателката счита, че първият от тези въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ - ППВС № 1/ 1974 г., за втория поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна И. М. Д. оспорва жалбата с доводи, че касаторът не е формулирал ясни и конкретни правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, по които обжалването да бъде допуснато. Отделно поддържа, че въззивният съд е взел пред вид всички обстоятелства имащи значение при предоставяне на родителските права на единия родител и при определяне на местоживеенето на детето и актът му не е в противоречие с ППВС № 1/ 1974 г. По втория въпрос заявява, че съдът не се е отклонил от служебното начало да следи служебно за законосъобразното и адекватно социално проучване на интересите на детето при спор за родителски права. Излага и доводи по същество за неоснователност на касационната жалба. Дирекция социално подпомагане – Варна не взема становище. Жалбата е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови акта си, въззивният съд приел, че М. И. Д. е [дата на раждане] от майка А. Д. Т. и баща И. М. Д., които съжителствали на съпружески начала във Великобритания, където и отглеждали детето до края на месец септември 2019 г. Майката работела като танцьорка в нощен клуб, бащата работел като шофьор, употребявал алкохол и наркотици, участвал в хазартни игри. Отношенията между двамата се влошили и те взели решение да оставят детето М. на грижите на родителите на бащата в България, което сторили през есента на 2019 г. От този момент бабата и дядото по бащина линия осъществявали грижите за детето, а родителите се върнали във Великобритания. През 2020 г. те окончателно се разделили, а през месец април 2021 г. ответникът се върнал в България и се установил в [населено място] при своите родители. През месец август 2022 г. детето било записано в детска градина „* “ – *, а И. Д. започнал работа като стюард на ферибот и отсъствал периодично от страната за по около месец и половина, след което се връщал за по-малко от месец. През периода от оставянето на детето М. при родителите на ответника ищцата имала комуникация с детето, но рядко, тъй като опитите й да се свърже с детето често били препятствани от ответника и от близките му или не получавал отговор на повикванията си. Емоционалната връзка между майка и дъщеря обаче не била прекъсната. Детето било привързано и към двамата си родители, и двамата били авторитет за нея. И майката, и бащата притежавали необходимия родителски капацитет за отглеждането на детето М., но било необходимо детето да прекарва повече време със своята майка. При тези фактически установявания от правна страна въззивният съд приел, че интересът на детето изисква родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата. И двамата родители имали дефицити в родителския си капацитет. Поведението и на двамата сочело на начална форма на отчуждаващи действия, като всеки от тях се стремял да промени отношението на М. към другия родител. Бащата, който от есента на 2019 г. осъществявал основните грижи за детето, понастоящем бил водеща фигура в живота му. Майката била с постоянно местопребиваване във Великобритания, като заради трудовата си заетост често пътувала до Румъния и до България. Тези чести пътувания можело да доведат до чувство на несигурност у детето и до невъзможност за се полагат грижи за него и би оказало негативно влияние на учебния му процес. Затова бащата имал предимство пред майката при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата родители да упражнява родителските права от гледна точка на това, че до сега и в момента грижите за детето се полагат от него, както и, че може да разчита на помощ от близки при отглеждането на детето. Заключението на вещите лица, че М. има изградена по-силна емоционална връзка с майката и трябва да прекарва повече време с нея, съдът игнорирал по съображения, че било съвсем естествено М. да идеализира майка си, предвид възрастта й и обстоятелството, че я вижда рядко. Според съда интересите на детето щели да са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата И. Д., като съответно и местоживеенето му следва да бъде определено при него, а на майката се регламентира широк режим на лични контакти. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият формулиран в изложението на жалбоподателката правен въпрос обуславя обжалваното решение и по него е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Затова обжалването следва да се допусне, а всички доводи на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд