Определение № 50066 от 15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 645/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото М. В. П. срещу решение № 1246/29.11.2021г. по в. гр. д. № 1914/2021г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение по гр. дело 5472/2020г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от нея, на основание чл.432, ал.1 КЗ, иск против ЗК “ЛЕВ ИНС” АД за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, вследствие ПТП от 15.11.2019г., при което е починал внука й Ц. В. П.. Касаторката счита, че решението е изцяло неправилно, поради нарушение на материалния закон, липса на пълнота при изследване на доказателствения материал по делото и необоснованост. Твърди се, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства категорично е устновено наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД на основание чл.432, ал.1 КЗ. Изразява се несъгласие с извода на съда, че ищцата е изпълнявала обичайната подпомагаща роля на бабата в отглеждането на децата и липсва изключителност в отношенията между ищцата и починалия, които да надхвърлят обичайните за родствената връзка и за присъщите на българското общество емоционална близост между тези родственици. Макар да е установено, че ищцата е поддържала близки отношения с починалия си внук Ц. П., изградени на взаимна обич, доверие, взаимопомощ и подкрепа, тя не е поела родителската отговорност участвайки във вземането на съществени решения и да е правила преценка във връзка с образованието, възпитанието или отглеждането на детето, тъй като бащата ефективно упражнявал родителските права. Сочи, че в конкретния случай е било налице дезаинтересиране на родител (майката) от детето. От събрания доказателствен материал се доказало, че след като майката на Ц. напуснала семейството, ищцата поела грижите за децата понеже си била в къщи - перяла, готвела, грижила се за тях; тоест баба му е изпълнявала ролята на родител - отглеждане, възпитание, финансова издръжка. От доказателствата се установявало, че бащата не е разполагал с време да се грижи за децата и грижата се падала главно на бабата. Предвид изложеното счита, че в процесния случай са налице житейска ситуация и обстоятелства, поради които ищцата и починалия са създали особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци и интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания по повод загубата надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на внук - а именно продължително отглеждане и възпитание на внук от баба, поради дезаинтересиране па родител (майката). Претендира заплащане на разноски, направени пред трите инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, “Застрахователна компания Лев Инс” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намира, че изводите на въззивния съд са съобразени с всички събрани по делото доказателства. Те действително сочат, че между М. В. П. и починалия Ц. В. П. е имало родствена връзка, поддържали са редовен контакт и са се подкрепяли взаимно в случай на необходимост. Но по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се счете, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищцата с починалия надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа между баба и внук. Не се е установило ищцата да е преживяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за тази родствена връзка т.е. да е налице изключителен случай по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Застрахователят претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 450 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно установено е настъпилото ПТП на 15.11.2019г. около 01:40 часа, в [населено място], при което застрахованият при ответника лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от водача Л. М. И., е самокатастрофирал в метален стълб, при което е настъпила смъртта на пътника на предната седалка Ц. В. П., внук на ищцата. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е оспорил наличието на вина на водача на автомобила за настъпването на процесното ПТП. Не се спори, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответника с валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Безспорно е и, че ищцата е баба на пострадалия Ц. В. П., което обстоятелство е установено и от приетото по делото удостоверение за родствени връзки изх. №1319/09.12.2019г. За да потвърди отхвърлянето на иска, решаващият състав на апелативния съд е прие, че не е налице материалноправна легитимация на ищцата да претендира застрахователно обезщетение за вреди от смъртта на своя внук, въз основа на следната установена фактическа обстановка: От кредитираните като последователни, логични и непротиворечиви, и кореспондиращи на събраните по делото доказателства, показания на свидетелката Недежда П. /дъщеря на ищцата/, съдът е установил, че починалият Ц. е живеел в [населено място], в дома на своите баба и дядо /на ищцата и съпруга й/, заедно със своя баща /сина на ищцата/ и сестра си /М. П./, през последните около 10 години, откакто бил ученик в 4-5 клас. Бащата на Ц. имал кола, и карал децата на училище в [населено място] бряг, а самият той ходел на работа, като после прибирал децата. Родителите на Ц. се разделили, като при развода /на 29.08.2013г./ майката дала попечителството над децата на бащата, тъй като не можела да се грижи за тях. Бащата по цял ден бил на работа, не можел да се справи сам с грижите за децата, и така те останали за постоянно да живеят с бабата и дядото. След като майката на Ц. напуснала семейството, ищцата поела грижите за децата, понеже си била вкъщи - перяла, готвела, грижела се за тях. Като вземела пенсията, заделяла от нея 150 лева за джобни пари на децата за целия месец - давала им сутрин по 3 лева всеки ден. Ищцата научила за смъртта на своя внук през нощта на 14 срещу 15.11.2019 г., около 4.00 ч. сутринта, когато в дома й в [населено място] дошли полицаи да съобщят на бащата за смъртта на неговия син. Веднага след това, около 4.30 ч., ищцата се обадила на свидетелката, за да я уведоми, и да я повика за подкрепа. Разплакала се, докато съобщавала на свидетелката новината за смъртта на Ц.. Впоследствие изпаднала в депресия, спряла да излиза от дома си - за една година излязла от дома си само веднъж. В събота тя ходи на гробищата, като всеки път носела сандвичи на гроба му, защото той с това обичал да се храни. Според свидетелката, ищцата не може да преживее мъката по внука си. Починалият Ц. бил най-малкият внук на ищцата, и всички много го обичали. Ищцата не му казвала: „Ц., баба..“, а „мамо..“. Той се обръщал към нея с обръщенията „бабо“ и „мамо“, като обръщението на бабите към внуците с „мамо“ е обичайно за района. Отношенията между ищцата и внука й Ц. били много близки - той й помагал за дърва, в къщи правел каквото поискат от него, а ищцата перяла дрехите му, готвела му, давала му пари за дрехи. Ц. не се срещал с майка си, не я обичал, говорел против нея. Майка му напуснала баща му заради друг мъж от ромски произход и родила дете от него, после заживяла с трети мъж и родила дете и от него, а понастоящем живее с четвърти мъж. Грижила се за по-малките си деца, а за Ц. и сестра му не полагала грижи и не плащала издръжка, не ги потърсила нито за рождените им дни, нито за абитуриантските им балове. Не дошла на погребението на Ц.. Сега, след смъртта на Ц., ищцата плачела много. Другият й внук - сина на свидетелката - се казва Ц.. Ищцата не можела да произнесе и неговото име, тъй като много тъгувала за Ц.. Непосредствено преди смъртта си Ц. работел във фирма за асансьори и живеел на квартира в [населено място], заедно с момчето, което е карало колата. Идвал си в [населено място] почти всяка седмица. За последен път се прибрал около две седмици преди смъртта си. От така събраните по делото доказателства съдът е намерил за установено от фактическа страна, че ищцата М. П. е поддържала близки отношения с починалия си внук Ц. В. П., изградени на взаимна обич, доверие, взаимопомощ и подкрепа. През последните около 8 години от живота си /откакто бил ученик в 4-5 клас/ Ц. живял в [населено място], в дома на своите баба и дядо - ищцата и съпруга й, заедно със своите родители и сестра си М.. Скоро след като започнал да живее в дома на ищцата, на 29.08.2013г. бракът между родителите на Ц. бил прекратен, като родителските права върху Ц. и неговата сестра били предоставени на бащата /сина на ищцата/, като майката престанала да поддържа лични контакти с Ц., не давала средства за издръжката му, и не участвала в грижите за него, като ищцата поела грижите за Ц., като готвела, перяла, купувала му дрехи, давала му ежедневно джобни пари от пенсията си. Въпреки че съдът е намерил за установено, че майката се е дистанцирала от Ц., още когато той е бил на възраст 10-11 години, е приел, че не се установява ищцата да е заела майчинската роля в живота му. Счел е, че полаганите от ищцата грижи за домакинството /пране, готвене/, както и даването ежемесечно на средства за джобни за детето /около 75 лева месечно/, са в рамките на традиционните, обичайни отношения, при които в общо домакинство живеят възрастните родители, заедно със семейството на свой син/дъщеря. Пострадалият Ц. е използвал обръщение към нея „мамо“, но това е обичайно за региона обръщение на внук към неговата баба. Също така, според съда, не се установява родителската отговорност да е била поета от ищцата, тя да е участвала във вземането на съществени решения и да е правила преценки във връзка с образованието, възпитанието или отглеждането на детето, тъй като бащата ефективно е упражнявал родителските права и се е грижел за децата /карал ги е на училище сутрин и ги е вземал вечер, осигурявал е средства за издръжката им, вземал е решенията за тях/, а ищцата е изпълнявала обичайната подпомагаща роля на бабата в отглеждането на децата. Намерил е за установено също, че живота на ищцата не е бил свързан единствено и само с този на нейния починал внук - ищцата има съпруг, две деца /възрастни, работоспособни и самостоятелни хора/, както и други двама внуци - М. и Ц.. Към момента на смъртта на Ц., той е бил започнал да води самостоятелен живот — започнал е работа в друго населено място, заживял е самостоятелно в [населено място], като се е връщал периодично в дома на баба си, който е дом също така на неговия баща. Въпреки, че ищцата тежко е преживяла смъртта на своя внук - била съкрушена, изпаднала в депресия, рядко излизала от дома си, ходела на гроба му всяка седмица, и продължава да плаче и да скърби за него, трудно й е да произнесе името му, съдът е счел, че така установените дълбоки негативни преживявания, характеризиращи се със значителен интензитет и продължителност, не установяват по несъмнен начин наличието на особени житейски обстоятелства, станали причина между починалия и ищцата да се породи особено близки отношения, излизаща извън пределите на обичайните близки отношения между баба и внук, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт. Предвид гореизложеното, апелативният съд е достигнал до извода, че липсва материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния внук съгласно ТР №1/21.06.2016г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, поради което не е обсъдил останалите спорни въпроси - досежно размера на справедливото обезщетение и наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Когато единият родител (майката) е дезинтересиран от детето си, отглеждането на детето от бащата и бабата представлява ли обстоятелство, обусловило създаването на по-голяма от обикновенната близост между баба и внук?; 2/ След като в семейството няма друга жена, която да замести майчината фигура, а бабата се е грижила за отглеждането на внука си Ц. П., може ли да се приеме, че грижата на работещ баща замества майчината фигура?; 3/ Майчината фигура винаги ли се отъждествява с вземането на важни решения за детето или съществуват и модели в българското семейство, при които само майката или само бащата взема такива?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/19г. на II т.о. на ВКС и решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на II т.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, с оглед следното: Преценката за особено близки отношения, излизаща извън пределите на обичайните близки отношения между баба и внук, се извършва по всяко дело въз основа на съвкупна преценка на всички установени при условията на пълно и главно доказване обстоятелства. В случая чрез въпросите си касаторката по същество твърди, че такива отношения са налице, поради посочените във въпросите факти, че майката е била дезинтересирана от детето си, като в семейството е нямало друга жена, която да я замести, а бащата е работел, както и с оглед на това, че не всеки от родителите по принцип взема важните за детето решения. Формулираните от ищцата въпроси не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като в тях не само са игнорирани останалите релевантни за спора обстоятелства, установени по делото, но се иска само на база на лошите отношения между майката и детето и факта, че детето е живяло в едно домакинство с баба си, а бащата е работел, да се презюмира наличие на връзка между бабата и детето като между майка и дете, без за това да има категорични данни по делото, по което е установено единствено полагане от ищцата на грижи за домакинството /пране, готвене/, както и даването ежемесечно на средства за джобни за детето /около 75 лева месечно - все неща, попадащи в рамките на традиционните, обичайни отношения, при които в общо домакинство живеят възрастните родители, заедно със семейството на свой син/дъщеря. Следва да се има предвид, че крайният извод на съда не се основава само на факта, че бабата не е вземала важните за живота на детето решения, а на съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства, релевантни за извършената от съда преценка на връзката между ищцата и внука й. Предвид горното, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, като на ответника по касацията трябва да се присъди, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд