Определение № 231 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4105/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Ш. Ф. А., подадена чрез адв. Ж. Ч. срещу решение № 260037/23.09.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 516/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 49/20.02.2020 г. по гр. дело № 1036/2019 г. на Велинградския районен съд (ВРС), е признато за установено, по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от Т. А. М. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че касаторът-ответник дължи на ищеца сумата 17 000 лв. по договор за заем от 26.02.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.09.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед № 24/22.01.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 675/2015 г. на ВРС; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. Касационната жалба на ответника Ш. А. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушения на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, подписано също от адв. Ч., като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изложена следната формулировка: „Въпросния договор за заем какъв документ не е свидетелстващ, а е частен диспозитивен документ и не може да се оспорва истинността, което не е вярно, дори да има положен подпис от доверителя ми не означава, че е получил в брой изцяло сумата от 17 000 лв. Полагането на подпис не означава, че е получил сумата изцяло, а видно от мотивите на съда вече се твърди на два пъти. Възниква как се ставало пред нотариус на два пъти, а ще го завери веднага? Нещо повече съда не допуска разпит на нотариус, който да удостовери механизма пред него пари давани ли са или не.“. Касаторът сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като счита, че горната формулировка съставлявала съществени материалноправни и процесуално правни въпроси, по които се произнесъл въззивният съд, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба – ищецът Т. М. не е подал отговор на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение. В мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено и, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В случая изложената от страна на касатора формулировка не съставлява ясно и точно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а още по-малко – такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. На първо място, тази формулировка е граматически и смислово значително неясна. На второ място, доколкото е възможно, предвид и останалата част от изложението и от обективираното в касационната жалба, да се уточни и да се извлече смисъла на изявленията на жалбоподателя, направени чрез тази формулировка, същата съдържа оплаквания и сочи на правни въпроси, свързани с конкретната фактическа обстановка по правния спор по делото, поради което те не предполагат даване на принципен отговор – с по-висока степен на абстрактност – относно тълкуването на приложими по делото материалноправни и/или процесуалноправни норми. Така изложеното от страна на касатора изисква правна преценка и обсъждане на събраните доказателства и на установените с тях правнорелеватни факти по делото, както и преценка относно законосъобразността на процесуалните действия на въззивния съд и на изложените мотиви към обжалваното решение, която преценка няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, а към проверката на правилността на въззивното решение, в случай на допускане на касационното обжалване. Тази преценка не може да бъде извършвана във фазата на селектиране на касационната жалба в производството по чл. 288 от ГПК, тъй като, както вече беше посочено, о сн ованията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Оплакванията и доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт, дори когато са формулирани във въпросителна форма както в случая, представляват, не материалноправни или процесуалноправни въпроси – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради това, тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от касационното производство по чл. 288 от ГПК, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, каквито в случая касаторът не сочи. Също съгласно т. 1 и разясненията в мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и ясно и точно е формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВКС или с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на ясно и точно формулирани в изложението на касатора на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена. Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведени от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, като съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение