Определение № 3985 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Х., чрез адв. П. К., срещу решение № 173/01.12.2022г., поправено с решение № 31/07.03.2023г., по в.гр.д.№ 221/22г. по описа на АС Велико Търново, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е присъдено на Х. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 06.10.2020г. в размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 25.06.2020г., както и лихва за забава за периода 27.11.2020г. - 24.06.2021г., и е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ срещу ЗК „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за периода 13.10.2020г.- 26.11.2020г., и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал до допусне нова съдебномедицинска експертиза, независимо че изслушването й в първоинстанционното производство е било своевременно поискано и с въззивната жалба е заявено изрично оплакване в тази насока. Излагат се пространни доводи за неправилно занижаване на претендираното обезщетение. В контекста на оплакванията се поставят въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, които, след обобщаването им от касационната инстанция, се свеждат до следните: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешното установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза? По този въпрос се сочи противоречие с т.3 на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 80/09.05.2022г. по гр.д. № 3088/21г., ВКС, ІVГО; решение № 393/01.10.2010г. по гр.д.№ 4703/2008г., ВКС, ІІ ГО и решение № 108/16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г.,ВКС, ІVГО. 2/ Кои за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка? По тези въпроси искането за допускане на касационно обжалване е обосновано в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а позоваването на основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е произволно. Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗК „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, не е депозирал отговор по чл.287, ал.1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: За да намери за неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 20 000, въззивният съд е отделил като спорни пред себе си въпросите за справедливия размер на обезщетението и намаляването му поради съпричиняване от пострадалия и неговите родители, както и този за началния момент на дължимата от застрахователя лихва за забава. Разрешил ги е при непроменена фактическа обстановка, установена от събраните пред първата инстанция доказателства. Кредитирайки заключенията на в.л Р. и в.л. Ц., както и разпитаните по делото свидетели, въззивният съд е счел за установено следното: В резултат от произшествието, на ищеца, на 3 години към датата на ПТП, са причинени кръвонасядане на дясното коляно и извита приблизително с S-образна форма надлъжна на левия крак рана, с дължина по права линия около 15 сантиметра (по извивките с обща дължина около 18 сантиметра), започваща от средната трета на лявото бедро по задната му повърхност, преминаваща отзад леко външно през коленната сгъвка и с извивка навътре продължаваща надолу в горната задна трета на лявата подбедрица. Раната е зашита с множество хирургични шевове. В зоната на коленната сгъвка отзад, вътрешно от раната е имало зона от кожата с моравочервен цвят и централно забелен епидермис (диаметър около 2 сантиметра) с обща площ около 6-7/5 сантиметра и умерен оток. Меките тъкани около раната са били болезнени, а в моравочервената зона – с намалена чувствителност. На 7.10.2020г. е извършена обработка на раната с местна анестезия, след което е направен шев на мускула и кожата на лявото бедро. Поставена е стерилна превръзка. Детето е лекувано от 6.10.2020г. до 9.10.2020г. в Ортопедичното отделение на МБАЛ Габрово, след което е изписано за домашно лечение. Правени са стерилни превръзки през три дни с йодасепт. На четиринадесетия ден от обработката на раната са свалени конците. Един месец след осъществената интервенция детето е ходило с поставена на крака ортеза, която е обездвижвала до известна степен крайника. Било е необходимо ищецът да се придвижва с детска количка, тъй като не е можел да ходи самостоятелно. Била е ограничена физическата му активност до края на месец януари 2021г. До лятото на 2021г. са прилагани различни гелове за белези от рани, но без особен резултат. В началния период се е налагало детето да употребява често обезболяващи медикаменти вечер, поради болки през нощта вследствие неволево движение на левия долен крайник. Към момента на прегледа от в.л. Р. се вижда груб белег с дължина около 15 сантиметра и широчина до 2 сантиметра по задната повърхност на левия долен крайник. Белегът започва от средата на бедрото, минава през вътрешната повърхност на задколенната ямка и завършва в областта на горно-вътрешната повърхност на лявата подбедрица. Напречно на белега и странично от него се виждат множество разклонения, също надигнати над нивото на кожата от поставените единични шевове. В задколенната ямка белегът е разклонен и обгражда малък участък от непроменена кожа, в него се виждат тъканни мостчета, които още повече нарушават естетичния вид на крайника. Белегът е над нивото на кожата (изпъква с 3 до 4 милиметра) и има интензивен червеникавосинкав цвят, който ярко го откроява от останалата кожа. Детето изпитва често сърбеж в областта на белега. Така нареченото зреене на белезите (цикатриксите) след претърпени разкъсно-контузни наранявания продължава около една година. От вида на белега към настоящия момент може да се предположи, че това ще е окончателният му вид. Според д-р Р. белегът следва да се преценява като „обезобразяване на лицето и други части на тялото“ по НК. Необходима е консултация и евентуално оперативна намеса от пластичен хирург. Детето се обслужва само и се движи самостоятелно, но все още изпитва болка, опъване, сърбеж и е налице обезобразяване на крайника. Имало е трайно затруднение на движението на левия крайник за период по-голям от един месец – около два месеца и половина – три месеца. При израстването на детето белегът ще стане по-голям. Претърпеният от ищеца инцидент на 6.10.2020г. е довел до преживяване на силен уплах и стрес, придружени от болки и страдания. За малко повече от месец емоционалното състояние на детето е било нестабилно. Към момента на изследването от в.л Ц. няма данни за увреждане на развитието и психиката на И. Б. Х., както и за негативно въздействие върху социалния живот и активността му. Потърпевшият понастоящем се изявява като много активно, дори смело дете, което не се ограничава в основната за възрастта си дейност – играта. Появяващите се спомени за инцидента са със затихващ характер и нямат отражение върху емоционално състояние, активността и желанията на ищеца, но пораствайки той ще развива отношение към белега на крака си. Понастоящем се срамува от него, избягва да го показва, отказва да се съблича и събува, за да не го видят. Не го показва на другите деца. Възможно е с времето това да се задълбочи. При тези данни за вредите и степента на преодоляването им, и като е заявил, че съобразява социално-икономическите условия в страната както към датата на инцидента, така и към момента; практиката на съдилищата в подобни случаи и съответните нива на застрахователно покритие, въззивният съд е определил за справедлив размер на обезщетението такъв от 20 000 лева. Определил е, че за изплащането му застрахователят е изпаднал в забава от датата на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие, което е станало на 27 .11.2020г. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първият въпрос на касатора има процесуалноправен характер и касае отказа на въззивния съд да допусне по реда на чл.266 ал.3 ГПК назначаването на съдебномедицинска експертиза с вещо лице пластичен хирург, който да отговори на въпроса: “ Съществува ли опасност от контрактура на става и/ или други сходни усложнения поради спецификата и особеностите на образувания от размачкването на тъканите белег?“ За да откаже допускане изслушване по тази задача от специалист пластичен хирург, въззивният съд е счел, че същата няма да доведе до „по – голямо изясняване на фактическата обстановка по спора“, поради което първостепенният съд не бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал да назначи подобна експертиза. С т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Въззивната жалба, подадена от ищеца по иска /сега касатор/, съдържа оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се недопускане на съдебномедицинска експертиза, изпълнима от вещо лице пластичен хирург. Преценката дали делото е останало неизяснено от фактическа страна или фактическите изводи са необосновани вследствие на отказа на първоинстанционния съд (която от своя страна обосновава уважаване на доказателственото искане на въззивника в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК) принадлежи на въззивния съд. Тя се прави с оглед предмета и естеството на спора, и въведените от страните възражения, включително и с оглед значимостта и обвързаността на тези възражения с данните по делото. Ето защо не всяко доказателствено искане, което първоинстанционният съд е отхвърлил, трябва да бъде уважено от въззивния съд при въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. В случая обаче, доколкото самият въззивен съд е мотивирал извода си за справедливия размер на обезщетението, позовавайки се на заявеното от в.л. Р., според което прогнозата за възстановяване на ищеца изисква консултация с пластичен хирург, е явно, че изслушването на поисканата експертиза е било от значение за обосноваване на фактическите изводи за правнорелевантни факти. Отказът да бъде назначена поисканата с въззивната жалба експертиза е обвързан и с изводите на въззивната инстанция по приложението на чл. 52 ЗЗД. Така и двата въпроса на касатора са обуславящи по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и за проверка дали разрешението им е в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, както се поддържа в изложението към касационната жалба, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК ( влязло в сила решение по чл.78а НК по нахд № 112/2020 по описа на РС Трявна) касаторът не дължи държавна такса. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд