Определение № 3766 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД, гр. София, за изменение на определение № 3090 от 10.06.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, с искане присъдените в полза на „М М СТРОЙ 2003“ ООД разноски да бъдат намалени с оглед заявения от него отказ от иска за собственост на поземлен имот с идентификатор 68134.1611.2583, с площ от 5403 кв. м, идентичен с УПИ V-2583 от кв. 121 по плана на гр. София, ж.к. "Малинова долина", на основание придобивна давност. Насрещната страна по молбата – „М М СТРОЙ 2003“ ООД, е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД срещу въззивно решение № 1091 от 04.11.2024 г. по в. гр. д. № 795/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6587 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 11953/2021 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Столична община и „М М СТРОЙ 2003“ ООД искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Столична община не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4855, с площ от 18 457 кв. м; поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4922, с площ от 11 506 кв. м; поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4948, с площ от 964 кв. м; поземлен имот с идентификатор 68134.1611.355, с площ от 806 кв. м; поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4799, с площ от 970 кв. м, и поземлен имот с идентификатор 68134.1611.4815, с площ от 1293 кв. м, съгласно КККР на гр. София, одобрени със заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и че „М М СТРОЙ 2003“ ООД не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1611.2583, с площ от 5403 кв. м, съгласно КККР на гр. София, одобрен със заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. Със същото решение на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, че „М М СТРОЙ 2003“ ООД е собственик на основание правна сделка и придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 68134.1611.2583, с площ от 5403 кв. м, идентичен с УПИ V-2583 от кв. 121 по плана на гр. София, ж.к. "Малинова долина", при посочени граници, като е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нот. акт № 105/12.05.2005 г. относно посочения поземлен имот. С определение № 2335/07.05.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която предявеният от „М М СТРОЙ 2003“ ООД срещу „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД насрещен иск за собственост е уважен на основание придобивна давност, за проверка на неговата допустимост. В останалата му част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила. С молба вх. № 9647 от 12.05.2026 г. ищецът по насрещния иск „М М СТРОЙ 2003“ ООД е заявил, че прави отказ от иска за собственост на имота на основание давностно владение. С определение № 3090 от 10.06.2026 г., постановено по настоящото дело, посоченото въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са обезсилени на основание чл. 233 ГПК в частта, с която „М М СТРОЙ 2003“ ООД е признато за собственик на посочения имот на основание предобивна давност, и е прекратено производството в тази част. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. При евентуалното съединяване на искове срещу един ответник съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на разноски има само ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът му дължи разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания евентуален иск. В тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява. По евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен – отхвърляне на главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено. В тези случаи произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск – ако той бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, като ищецът му дължи разноските, направени както по повод главния иск, така и по повод евентуалния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството както по главния иск, така и по евентуалния иск. Когато производството бъде прекратено само по евентуалния иск, ответникът няма право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, а съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за разноски в зависимост от изхода на спора по главния иск съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В настоящия случай с насрещната искова молба ответникът „М М СТРОЙ 2003“ ООД е предявил два обективно съединени положителни установителни иска за собственост на поземлен имот с идентификатор 68134.1611.2583, с площ от 5403 кв. м, идентичен с УПИ V-2583 от кв. 121 по плана на гр. София, ж.к. "Малинова долина", на основание правна сделка и на основание придобивна давност. Двете основания са взаимно изключващ се, поради което в случая второто от тях е могло да се предяви само при условията на евентуалност. Тъй като с влязлото в сила въззивно решение предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД, че „М М СТРОЙ 2003“ ООД е собственик на процесния поземлен имот на основание правна сделка е уважен, евентуалният иск не е подлежал на разглеждане, като с оглед посоченото по-горе ищецът има право и на направените във връзка с този иск разноски. Това разрешение следва да намери приложение и в настоящата хипотеза - при направен отказ от предявен при условията на евентуалност иск, който не е подлежал на разглеждане. С оглед на това, след като производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК само по отношение на евентуалния иск, ответникът „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД няма право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, а същите следва да се понесат от него съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,