Определение № 1375 от 28.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 531/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. като синдик на „Ню геймс“ АД / в несъстоятелност/, чрез процесуалните му пълномощници адв. М. и адв. Г. срещу решение № 642/23.10.2023г. по в.т.д. №398/2023г., постановено от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 272 от 27.02.2023 г., постановено по т. д. № 2889/21 г. на СГС, Търговско отделение, 21 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от синдика на „Ню геймс“ АД (н.) иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ срещу „Ню геймс“ АД (н.) и Кооперация „Панда“ за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено с изявление изх. № 395/12.03.2020 г. прихващане на вземания на Кооперация „Панда“ по договор за разпространение на билети за лотарийните игри „Национална лотария“, Национална лотария - моменти игри и „Новолото“ в размер на 12 190.60 лв. съгласно протокол за прихващане № 90000129/17.02.2020 г. с негови насрещни задължения към „Ню геймс“ АД (н.) по същия договор в размер на 26 571.08 лв. съгласно протокол № [ЕГН]/31.01.2020 г. до размера на по-малкото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не се оспорва наличието на насрещни парични вземания, изискуеми към 12.03.2020г. Сочи, че той е оспорвал този факт, а и същият е възложен за доказване от ответника. Счита, че изводът за наличие на вземания не може да се мотивира от протоколите за изплатени печалби и издадени билети, които съставляват частни документи, и са оспорени. Поддържа, че експертното заключение не е обсъдено от съда в цялост и че от него също не се установява по безспорен начин изискуемостта на насрещните вземания, още повече че размерът на сумите е различен по заключението на вещото лице и изявлението за прихващане, като не било обсъдена установената цесия. Изтъква, че съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца може да служат като доказателство в негова полза, но не се ползват със задължителна доказателствена сила, а освен това редовното водене на счетоводните книги не се предполагало, а следвало да бъде установено по делото, включително и чрез служебно поставена задача на експертизата от съда. Твърди, че редовността на водените счетоводства не била изследвана, но въпреки това съдът се позовал на счетоводните данни. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставя следния въпрос:

1. „При постановяване на своето решение, въззивният съд дължи ли изследване на доводите и съображенията на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване?“, по който поддържа, че е налице произнасяне в противоречие с цитираната практика на ВКС, обективирана в решение №209/15.08.2014г. по гр.д.№6203/2013г.,4 г.о., решение №60/05.06.2013г. по гр.д.№ 546/2012г., 4 отд.; решение №164/28.05.2012г. по гр.д. №66/2012г., 2 т.о., както и с останалите посочени актове.

Ответникът по касационната жалба – „Кооперация Панда“ е подал писмен отговор от 11.03.2024г. чрез процесуалния си пълномощник - адв. М. А., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Претендира и разноски по приложените фактура и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел от фактическа страна, че по подадена на 27.02.2020г. молба от изпълнителния директор на „Ню геймс“ АД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е образувано т.д. № 447/2020г. по описа на Софийски градски съд, като с определение № 2160 от 20.05.2020 г. производството е спряно на основание чл. 629, ал. 3 ТЗ, а с определение от 09.06.2020 г. производството е прекратено поради оттегляне на молбата. Прието е, че по молба с вх. № 37 770/21.04.2020 г. на кредитор на „Ню геймс“ АД е образувано т. д. № 669/20 г. по описа на Софийски градски съд, по което с решение № 260017 от 06.01.2021г. е обявена неплатежоспособността на „Ню геймс“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 27.02.2020г., открито е производство по несъстоятелност и длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, определен е синдик - Т. Н..

Въззивният съд е приел, че не се спори, че с документ, наименуван „заявление за прихващане“, изготвен на 11.03.2020 г., адресиран от Кооперация „Панда“ до „Ню геймс“ АД, с изходяща дата 12.03.2020 г., Кооперация „Панда“ е отправила изявление за прихващане на задължението си към „Ню геймс“ АД в размер на 12 190.60 лв. с вземането си към неплатежоспособния търговец в размер на 26 571.08 лв. до размера на по-малката сума. САС е приел, че от изявлението е видно, че размерът на вземането от 26 571.08 лв. е формирано от прихващане между двете дружества до размера на по-малкото, което е извършено с протокол № [ЕГН]/31.01.2020 г. за изплатени печалби и/или заменени билети за лотарийни игри „Национална лотария“, „Национална лотария-моменти игри“ и „Новолото“ в обекти на Кооперацията, съгласно който страните по договора са прихванали вземанията и задълженията по протоколи № [ЕГН], № [ЕГН] и № [ЕГН], всички с дата 31.01.2020 г. В изявлението е посочено, че вземането на „Ню геймс“ АД (н.) към кооперацията в размер на 12 190.60 лв. е формирано от извършено прихващане между двете дружество до размера на по-малкото, извършено с протокол № [ЕГН]/17.02.2020 г. за изплатени печалби и/или заменени билети за лотарийни игри „Национална лотария“, „Национална лотария-моменти игри“ и „Новолото“ в обекти на кооперацията, съгласно който страните по договора са прихванали вземанията и задълженията по протоколи № [ЕГН], № [ЕГН] и № [ЕГН], всички с дата 17.02.2020 г. Апелативният съд е приел, че не се спори и че видно от приложените протоколи, конкретно протокол № [ЕГН]/31.01.2020 г., страните са постигнали съгласие, че неплатежоспособният търговец има задължение към кооперацията в размер на 22 169,92 лв. Посочил е, че от съдържанието на протокол № [ЕГН]/31.01.2020 г. се установява, че изплатените печалби по договора са в размер на 55 210 лв., а по протокол № [ЕГН]/31.01.2020г. страните са постигнали съгласие, освен за стойността на заменените билети и изплатени печалби, да прихванат вземанията и задълженията си по протокол № [ЕГН]/31.01.2020 г., № [ЕГН]/31.01.2020 г. и № [ЕГН]/31.01.2020 г., както и че задължението на кооперацията към „Ню геймс“ АД /н./ е в размер на 26 571.08 лв. Видно от протокол № 90000126/17.02.2020 г. страните са постигнали съгласие, че неплатежоспособният търговец дължи сумата от 4 152.60 лв., а с протокол № 90000127/17.02.2020 г., че изплатените от кооперацията печалби по договора са в размер на 23 179 лв. Видно от протокол № 90000128/17.02.2020 г. страните са постигнали съгласие, че изплатените печалби са в размер на 17 146 лв., а в протокол № 90000129/17.02.2020 г. страните са постигнали съгласие, освен стойността на изплатените печалби, да се прихванат вземанията и задълженията си по протокол № 90000126/17.02.2020 г., № 90000127/17.02.2020 г., № 90000128/17.02.2020 г. и протокол № 90000129/17.02.2020 г. Счел е, че в същия е отразено признание на неплатежоспособния търговец, че дължи на кооперацията сума в размер на 12 190.60 лв.

САС е посочил, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че задълженията по протоколите от 31.01.2020 г. и 17.02.2020 г. на всяка от страните и извършените с тях прихващания, са отразени в счетоводствата и на двете дружества, като при неплатежоспособния длъжник счетоводните операции са отразени на датите, посочени като дати на съставяне на протоколите, а при кооперацията осчетоводяването е извършено няколко дни по-късно, след получаването на самите протоколи. По твърденията на ищеца, че представените по делото протоколи са съставени на друга дата, основаващо се на описаните в тях протоколи за изплатени печалби, САС е приел, че в самите протоколи в табличния вид са отразени протоколи с дати, следващи датата на съставянето на двата оспорени протоколи, но в постигнатото между страните съгласие за извършване на прихващания, изразено в словна форма, са посочени протоколи, които са с дати преди, а не след датата на така оспорените протоколи. Като е кредитирал и заключението на вещото лице, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани годни доказателства, опровергаващи датата на съставянето на оспорените протоколи, т.е. наведените твърдения за тяхното антидатиране са неоснователни. САС е приел за неоснователно възражението за липса на правоотношение, обосновано с доводи за непредставяне на договор за продажба и разпространение на лотарийни билети, като е приел, че видно от твърденията същият е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален, като притежава белези на комисионен договор, съгласно който ответникът е поел задължението да разпространява, да продава и изплаща печалби на участниците в лотарийните игри срещу заплащане на комисионна в размер на 9% от номиналната стойност на продадените билети съгласно протокол от 17.02.2020 г., а за такъв договор не е налице форма за действителност и двустранно подписаните протоколи са годни доказателства за установяване на волята на страните по отношение на основните елементи на този договор.

Предвид установеното, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.645, ал. 3 от ТЗ, като е налице първата предпоставка за уважаването му - прихващането да е извършено от кредитор на длъжника, както и втората предпоставка - кредиторът на длъжника е придобил вземането и задълженията си преди датата на решението на откриване на производство по несъстоятелност. САС е приел, че не е налице последната предпоставка за уважаването на така предявеният иск - знанието у кредитора, че към момента на придобиването на вземането или задължението е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Счел е, че тя не може да бъде обоснована със знание на прихващащия кредитор за настъпилите законодателни промени, довели до отнемането на лиценза на дружеството. Посочил е, че под "знание за неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост" в хипотезиса на чл. 645, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ следва да се разбира узнаване на обективирано от самия търговец изявление за състояние на неплатежоспособност, отправено до компетентен орган, каквото би могло да бъде подаването на молба от длъжника за откриване на производство по несъстоятелност, но в случая тя е след датата на придобиването на вземанията и задълженията, а именно на 27.02.2020 г. САС е посочил, че субективеният елемент подлежи на пълно главно доказване от ищеца, чрез всички допустими доказателствени средства, а по делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде направен извод, че е налице субективната предпоставка за уважаването на иска. С оглед гореизложените мотиви е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Поставеният от касатора процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните по делото е обуславящ за всяко производство и съставлява общо основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, но според настоящия съдебен състав не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и мн. др. решения, включително и цитирани от жалбоподателя, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е действал в противоречие, а съответно на горецитираната практика, тъй като е изложил подробни мотиви, обсъждайки доказателствата по делото и относимите към спора доводи на страните, поради което този въпрос не може да обуслови допускането на въззивното решение до касация. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с поддържаната от него теза за антидатиране на протоколите, която съдът е приел за неоснователна, като е обсъдил както писмените доказателства, така и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че протоколите, на които ищецът основава вземанията си, са осчетоводени не само от „Кооперация Панда“, но и от самия ответник – дружеството „Ню геймс“ АД на дати, съответни на датите на съставянето им, т.е. преди 27.02.2020г., с оглед което е направил обоснован извод, че вземанията са придобити/възникнали преди най-ранната възможна дата за узнаване. След обсъждане на доводите на страните, въззивният съд е приел, че са несъстоятелни доводите на касатора във връзка с оспорването на протоколите, тъй като макар същите да са частни документи и да нямат обвързваща доказателствена сила, те носят подпис на оспорващата ги страна – ответното дружество и последното не е установило твърденията си за антидатиране на същите, напротив същото се опровергава от установеното от вещото лице по ССЕ, че всички протоколи са отразени счетоводно и при двете страни преди горепосочената дата, като при несъстоятелния длъжник те са осчетоводени на датите, посочени като дати на съставянето им. Във връзка с доводите за неустановеност на воденето на счетоводството на страните редовно съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ и неупражнено задължение за служебно установяване на горното чрез задача към експертизата, касаторът не е поставил съответен въпрос в изложението, а и липсват такива доводи във въззивната жалба. С оглед горното въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 269 ГПК, тъй като дължи произнасяне само по наведените доводи за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция. Апелативният съд е обсъдил подробно всички доказателства и заявени доводи на страните, изложил е собствени фактически и правни изводи, като е приел, че е надлежно установено възникването на вземанията, макар да няма представен писмен договор, тъй като се касае за неформален такъв и не е установено надлежно погасяване, дори и чрез неуточненото твърдение за осчетоводена без каквито и да е първични документи цесия, а това, че те не са съответни на поддържаната от касатора теза, е свързано с установената фактическа обстановка. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на събрания доказателствен материал, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касация. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се следват. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил фактура и платежно нареждане за заплащане на сумата от 1792,80 лв. за представителство пред касационната инстанция, която следва да бъде присъдена.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.