Определение № 1227 от 14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4223/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Български туристически съюз“ /БТС/ срещу решение №.3453/11.06.24 по г.д.№.1859/24 на СГС, ІІ Вс., с което е потвърдено реш.№.19160/21.11.23 по г.д.№.5917/23 на СРС, 56с., в частта за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна А. М. И. оспорва жалбата, в това число с твърдения за липса на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК; сочи се, че вместо такъв са развити оплаквания за правилността на въззивното решение, която не е предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК; претендират се разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „административен секретар и човешки ресурси“; със Заповед №.272/5.12.22 то е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение в щата; уволнението е било извършено без да са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на горното основание възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата; същевременно последното следва да е реално - трудовата функция за съответната длъжност трябва да престане да съществува; няма значение дали изпълнението й е разпределено между други (назначени отпреди това) служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя; не е такова положението, обаче, когато за изпълнение й се наема друго лице на мястото на уволнения работник (реш.№.17/31.01.13 по г.д.№.1168/12, IV ГО). В случая от съвкупната преценка на доказателствата е прието за установено, че първата предпоставка е налице - има надлежно взето решение за съкращаване на единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност и съответно ново щатно разписание, прието на 3.06.22, в което тя не фигурира. Не е налице, обаче, второто условие - реалност на съкращението. Новото щатно разписание не е било приведено в изпълнение - съкратените според него длъжности продължават да се изпълняват от наетите служители, включително от ищцата; тя е осъществявала трудовите си функции по формално съкратената щатна бройка за длъжността „административен секретар и човешки ресурси“ в продължение на повече от шест месеца след приемането на новото щатно разписание, вкл. след изтичане на срока, за който административната структура е била приета - т.е. несъмнено работодателят е продължил да има нужда от длъжността й и от осъществяваните от нея трудови функции; тази необходимост е продължила и след прекратяване на трудовия й договор и работата е била изпълнявана от нов служител, за когото председателят на сдружението изрично е посочил, че предстои „назначаване на нов административен секретар“; в допълнение са били наети и още двама служители на длъжности, които не фигурират в новоприетата административна структура. При това положение е намерено, че работодателят, чиято е тежестта да докаже пълно и главно, че е налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност, не е ангажирал достатъчно доказателства, за да опровергае проведеното от ищцовата страна насрещно доказване в тази насока, не са били налице предпоставките по чл.328 ал.1 т.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение и искът за отмяна на уволнението като незаконно е основателен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на разпоредбата във всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число дословно преповтаряйки съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК, при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят 1200лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,