Определение № 5875 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-Варна против решение № 9 от 01.02.2024г постановено по въззивно гражданско дело № 452 по описа за 2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 88 от 20.09.2023 г. по гр. д. № 154 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Търговище.След отказ по част от исковете ,разгледан и отхвърлен е предявен от Комисията против С. Р. С. иск по чл.153 ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,а именно наличните към датата на завеждане на иска л.а. „Волво”с рег. [рег.номер на МПС] и сумата 26,70лв по банкова сметка в „ПИБ” с титуляр ответника .Комисията е образувала проверка,като за периода 18.08.2010г-18.08.2020г е основала иска на чл.107, ал.2 ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ поради поддържано несъответствие в размер на 692 619лв, което е значително съгласно §1, т.3 ДР на ЗОНПИ/ ЗПКОНПИ/ Съдилищата са достигнали до извод ,че не е налице „значително несъответствие” по смисъла на закона и разясненията в ТР №4/2021г ОСГК. Изтъкнати са критериите за съпоставка в Рамково решение 2005/212 ПВР на Съвета на ЕС Според приетата икономическа експертиза доходите ,приходите и източниците на финансиране възлизат общо в размер на 49629,44лв, от които 39295лв от продажба на недвижими имоти, а обичайните и извънредни разходи за проверявания период възлизат на 745,669,43лв ,най съществената част от които според анализа са„преведени суми на трети лица 367 468,50лв” и „изтеглени от сметката на „Пивилеос”ЕООД -312584,56лв”.Дружество е проверявано и посочено като свързано с ответника, поради участието на последния в него.По този начин нетния доход на лицето е означен като отрицателна величина (-696 039,99лв) ,с което Комисията е обосновала размера на „значителното несъответствие”и основанието на разгледания иск (след частичен отказ по останалите претенции и прекратяване на производството по тях- определение №250 от 05.09.2023г на ОС Търговище) .Съдилищата не са приели поддържаната обосновка, защото посочените суми са били изтеглени или преведени, те не са налични и извод за противоправно несъответствие в имуществото не е възможен.В случая няма неоснователно обогатяване,като при формиране на този решаващ извод въззивният съд се е позовал на ТР №4/2021г ОСГК. Стойността на наличното имущество в края на периода съгласно чл. 148 ЗОНПИ е 4491,70лв и при тази стойност,под прага в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ от 150 000 лв и няма как да се приеме,че то превишава с толкова реализираният нетен доход,дори същият да е отрицателна величина, предвид значението на дохода като имуществено благо. Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона, основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и чл.280, ал.2 предл. трето ГПК Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК,поради противоречие на въззивното решение с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС по отношение на приетото,че следва да е налице стойностна разлика в имуществото в началото и в края на проверявания период,която да е над законово определения размер на несъответствието. Поддържа ,че в посоченото тълкувателно решение не са поставени ограничения в предпоставките за отнемане, за разлика от обжалваното съдебно решение. Поддържа ,че правните норми и легалните дефиниции са приложени в техния противоположен смисъл Сочи необходимост от обсъждане на следните въпроси: 1/ Къде в икономическия анализ при определяне на значително несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива; и 2/ Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата,послужили за придобиваните активи,придобити и отчуждени през проверявания период имуществен актив.Твърди се ,че така поставените въпроси са индиректно засегнати,но са останали без ясно пояснение в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС по материята ,регламентираща отнемането ,поради което изясняването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл. 280, ал.1 т.3 ГПК/ Отговор от ответника не е постъпил. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна,но е постъпила срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Цената на иска,по който е постановено въззивното решение е 2526,70лв, което е под прага за касационно обжалване в чл. 280, ал.3 т.1 ГПК. Отказ от иска в една част е направен в първоинстанционното производство и постановките на ТР № 4 от 23.11.2022г на ОСГТК не се отнасят за настоящия случай. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд е недопустимо и касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ТД-Варна следва да се остави без разглеждане. Воден от горното,съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение