Определение № 51 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КПКОНПИ, чрез гл.инспектор М. Т. против определение № 1992/02.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1518/2023 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение от 30.03.2023 г. по гр.д. № 4609/2022 г. на Софийски градски съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 2305/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Според жалбоподателя неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в случая не съществува връзка на преюдициалност между делата. Поддържа се становище, че по всяко едно от двете дела съдът е длъжен да прецени по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, вкл. налице ли е релевантния за иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, факт „значително несъответствие“ по смисъла на закона. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени процесуалноправни въпроси, за които се твърди че са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС по въпроса в кои случаи е налице връзка на преюдициалност между делата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК въззивният съд е приел, че производството по ЗПКОНПИ може да се открие срещу всяко лице, което притежава незаконно придобито имущество, вкл. и срещу трето лице, което е придобило имущество от проверяваното лице посредством преобразуване, какъвто е и настоящия случай; че необходимо условие за откриване на производството по отнемане на имущество срещу трети лица, на които проверяваното лице е прехвърлило незаконно придобитото имущество или които притежават на друго основание цялото или част от това имущество / каквато е и настоящата хипотеза – чл.145, ал.2 вр. ал.1 ЗПКОНПИ/ е да се установи престъпна дейност на проверяваното лице и срещу него да бъде открито производство по отнемане на незаконното имущество, т.е. откриването на производството срещу трети лица е вторично, акцесорно и като такова по необходимост е обусловено от изхода на основното производство за отнемане срещу проверяваното лице, където ще се установи дали са налице общите предпоставки за извършване на конфискация и решението на съда по това производство ще има установително действие в отношенията между КПКОНПИ и проверяваните лица, трансформацията на чието имущество се твърди да е била извършена посредством апортна вноска от тези лица в капитала на двете търговски дружества, които се контролират пряко или непряко чрез органите им на управление от проверяваните лица. Според въззивният съд ищецът има право на преценка дали исковете срещу третите лица да бъдат съединени за съвместно разглеждане с иска за конфискация срещу проверяваното лице или да ги предяви в самостоятелно производство, при наличие на фактическа и правна сложност на делата. Във втория случай, правните изводи на съда по основното производство срещу проверяваното лице по необходимост ще са обуславящи по отношение на исковете срещу ответниците – трети лица по чл.145, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ по въпроса за наличието на общата предпоставка – „значително несъответствие“ в патримониума на проверяваното лице, предпоставяща провеждането на конфискационно производство. Посочено е, че с оглед естеството на спорното правоотношение, този факт следва да бъде установен еднакво спрямо всички лица, засегнати от конфискацията – както проверяваното лице, така и приобретателите на неговото имущество в т.ч. и тези по чл.145 ЗПКОНПИ, каквито се твърди да са ответниците по настоящото дело. При тези съждения, въззивният съд е приел, че образуваното срещу проверяваните лица дело се явява обуславящо спрямо това образувано от Комисията срещу третите лица по чл.145 ЗПКОНПИ, съответно е налице преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК като основание за спиране на производството по делото. Преформулирани от настоящия съдебен състав, повдигнатите от касатора въпроси се свеждат до въпроса налице ли са предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото заради висящо друго производство по реда на ЗПКОНПИ, което се развива между различни страни и ще бъдат ли обвързани от силата на пресъдено нещо на решението страните по спряното производство. Въпросът е обусловил правните изводи на въззивния съд за наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото поради преюдициалност на друго висящо съдебно производство, т.е. налице е общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, като обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол за проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС по този въпрос, обективирана в ТР № 8/2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК, определение № 423 от 25.06.2013 г. по ч. гр.д.№ 2708/2013 г. на III г.о. и цитираните в него определения, постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. В мотивите към редица тълкувателни дела ВКС се е произнасял по въпроса за преюдициалността по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК като основание за спиране, като е посочвал, че връзката между делата е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела – ТР № 1/2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК, както и че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право на спряното производство – ТР № 8/2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК. За да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело. При така даденото разрешение на повдигнатия въпрос, изводите на въззивния съд, че в конкретния случай е налице преюдициалност на производството по гр.д. № № 2305/2021 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по искане на КПКОНПИ срещу проверяваните лица спрямо производството по гр.д. № 4609/2022 г. на Софийски градски съд, образувано по искане на КПКОНПИ срещу трети лица по чл.145, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, се явява неправилен. Искът на Комисията срещу проверяваните лица не се явява преюдициален спрямо иска й срещу третите лица по чл.145 ЗПКОНПИ, тъй като между двете дела не е налице тъждество между лицата, които са адресати на силата на пресъдено нещо на решението, с което това дело ще завърши, и страните по обусловеното дело. Ето защо, факта на „значително несъответствие“ в патримониума на проверяваните лица, установен в производството срещу тях, не може да бъде противопоставен на третите лица по чл.145 ЗПКОНПИ, тъй като те не са страна по това дело, съответно не могат да упражнят правото си на защита и следователно не могат да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо по отношение на този факт. Именно поради обстоятелството, че въпросът за наличието на общата предпоставка – „значително несъответствие“ в патримониума на проверяваното лице, следва да бъде установен еднакво спрямо всички лица, засегнати от конфискацията – както проверяваното лице, така и приобретателите на неговото имущество в т.ч. и тези по чл.145 ЗПКОНПИ, законът изисква като ответници в производството по конфискация да се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл.143, 144, 145, 146 и 150, за да могат последните да упражнят правото си на защита в процеса. С оглед изложеното, обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, изразяващи се в конституиране на проверяваните лица като ответници в производството съгласно изискването на чл.155, ал.2 ЗОНПИ /загл. изм. ДВ, бр.84 от 2023 г./ за съвместна процесуална легитимация на ответниците по иска за отнемане на незаконно придобито имущество и за извършване на преценка налице са предпоставките на чл.213 ГПК за съединяване на двете дела в едно производство поради връзка помежду им. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,