Определение № 1311 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. В. М. и [фирма], двамата чрез адв. И. Ц. от АК В., срещу въззивно решение № 1122/2013 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 2491/2012 г., в частта, с която е уважено искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Излагат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) и необоснованост. Насрещната страна, К.. /К., К../, чрез Б. Р. Ц. и В. И. Б., инспектори в Териториална дирекция София на К., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси за критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, т.е, по какъв начин следва да се преценява връзката между конкретното престъпление, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД(отм.), и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на чл. 28 от цитирания закон; следва ли формално да се има предвид периода на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката, с момента на придобиване на имуществото, предмет на всеки отделен случай, с оглед установените по делото факти; когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва ли да изгради изводи налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност. Касаторът счита, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с отговорите по чл. 290 ГПК на решения, постановени от Върховния касационен съд. След подаване на касационната жалба е постановено Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено разяснени на поставените в изложението правни въпроси, а то е следното: Въззивният съд установил, че К. В. М. е осъден за престъпление, което е измежду изброените в чл. 3 ЗОПДИППД(отм.)., като той и съпругата му придобили в условията на съпружеска имуществена общност имущество на обща стойност 1 435 400 лв. Съдът прпиел, че съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.). следва да се установи предположение за връзка между придобиването на имуществото и каквато и да е престъпна дейност на проверяваното лице. Предположението е основателно, когато, от една страна, не е установен законен източник при придобиването, а от друга – конкретните обстоятелства по случая могат да обосноват извод за наличие на връзка, като няма изискване връзката да е с конкретното престъпление, за което е осъден ответникът. Тълкуването на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 е ЗОПДИППД(отм.). в обжалваното решение противоречи на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС по поставения въпрос дали съдът следва ли да изгради изводи за връзката между конкретната, установена престъпна дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В тълкувателния акт е изяснено, че съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1 - 25 ЗОПДИППД (отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. При разрешаването на другите правани въпроси, поставени от касаторите, въззивнят съд също е преценявал не конкретната престъпна дейност, за която К. М. е признат за виновен с влязла в сила присъда, а е изхождал от предположението, че е извършвал престъпна дейност, като е приел, че извършването й може да се предположи, щом не е установен източник при придобиването на имуществото. Това обуславя основание за допускане на касционно обжалване и по въпросите, уточнени от съда за критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, и как се определя релевантния период, през който придобитото имущество подлежи на отнемане по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.). Мотивиран от горното, съдът