Определение № 378 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 184/2012 г.

ВКСI гражданско отделение11.07.2012 г.докладчик Дияна Ценева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 163 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 60/12 г. на Окръжен съд [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Н. М. против определение № 163 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 60/12 г. на Окръжен съд [населено място]. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответника по жалбата Общинска служба „Земеделие” [населено място]. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно от данните по делото, че с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 16.01.2012 г. по гр. д. № 562/11 г. на Районен съд [населено място], с което производството по делото е прекратено. Изложил е съображения, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, затова правилно първоинстанционния съд е прекратил производството по делото. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС счита, че няма основание частната касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос, не са посочени и основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Според касатора, въпросът за срока е неотносим към предмета на спора, а справедливо е претендираните от него 2 дка да му бъдат преотредени като нива и да му бъде издадена скица за тях. Така поставения въпрос не е процесуален, а има отношение към решаването на спора по същество. Следва да се посочи също така че преди решаване на спора по същество, съдът решава въпроса за допустимост на иска. С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът

Цитирани разпоредби

7