Определение № 10424 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С протоколно определение № 2518 от 17.09.2026 г. по адм. дело № 467/2026 г. по описа на Административен съд – Русе е прекратено производството по адм. дело и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна. Производството е образувано по жалба на Н. Р. Р., лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора – [населено място], срещу ЕР № 90838 от 23.02.2026 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечносъдови заболявания Съдът е мотивирал определението си с нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК, като е приел, че мястото на изтърпяване на наказанието е идентично с мястото на постоянния адрес съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. С определение № 12325/28.09.2026 г. по адм. дело № 2931/2026 г. по описа на Административен съд – Варна е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Варна и Административен съд – Русе. Административен съд – Варна се е мотивирал с обстоятелството, че пребиваването в затворническо заведение е обусловено от изпълнението на наложено наказание и само по себе си не представлява избор на лицето по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗГР за промяна на постоянния му адрес. Не се установява жалбоподателят да е променил регистрирания си постоянен адрес от гр. Русе на гр. Варна по предвидения в ЗГР ред. Следователно според съда местонахождението му в Затвора – [населено място] не може да бъде приравнено на постоянен адрес на жалбоподателя за целите на чл. 133, ал. 1 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, съобрази следното: Съгласно чл. 133, ал. 1, изр. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове, какъвто е процесният случай, се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, жалбите срещу решенията на НЕЛК се подават пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето се явява специална по отношение на общия ред, уреден в АПК, и поради това тя следва да бъде приложена в случая при разглеждане на депозираната по реда на тази норма жалба. По делото е установено, че жалбоподателят има регистриран постоянен адрес в [населено място], община Две могили, област Русе, но към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – [населено място]. В НЕЛК са постъпили няколко различни жалби с подател Н. Р. Р. с вх. № 00622/05.06.2026 г. по описа на МЗ-НЕЛК, като в титулната част на адресираната от Р. „чрез НЕЛК до Административен съд – София“ жалба (лист 19 от адм. дело № 467/2026 г. на АС-Русе) е посочил като адрес „Здравен медицински център в Затвора [област]“, което навежда на извод, че именно Административен съд - Варна, би бил най-подходящ, с оглед принципите на бързина и процесуална икономия, обективирани в чл. 11 от АПК, както и правото на достъп до съд по чл. 6 от ЕКПЧОС. Ето защо в случая следва да се приеме, че местно компетентен да разгледа жалбата му е Административен съд - Варна, на който делото следва да бъде изпратено по компетентност. Препис от настоящото определение следва да се изпрати на Административен съд – Русе за сведение. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,