Определение № 18 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3217/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена касационна частна жалба от С. Х. А., чрез адв. И. Б. срещу определение № 75/09.06.2021 г. по ч.гр.дело № 366/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 01.04.2021 г. по гр.дело № 566/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлена молбата на С. Х. А. по чл.225 ГПК за главно встъпване в производството по делото, чрез предявените от нея искове по чл.124 ГПК срещу ищеца П. Д. Д. за признаване за установено, че С. А. е собственик на идеална част от недвижим имот нива с площ от дка в землището на, обл.П. с идентификатор, както и иск по чл.108 ЗС против ответника М. К. А. за признаването й за собственик на идеална част от описания недвижим имот и за предаване на владението върху тази част от същия. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което се допусне главно встъпване на жалбоподателката, като страна по делото и се приемат за разглеждане предявените от същата искове срещу ищеца и ответницата по делото.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Налице ли е изискването на чл.225 ГПК за защита на самостоятелни права в хипотезата, когато по предявени искове за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.31,ал.1 ЗЗД се предявява от главно встъпилото лице установителен иск за собственост? 2. Понятието „предмет на спора”, тъждествено ли е на понятието „правно основание”? 3. Допустимо ли е главно встъпване при условията на чл.225 ГПК за защита на частно правоприемство, настъпило в хода на висящ съдебен процес на починал необходим, но незадължителен другар на ответника? Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК.

Ответниците по частната жалба П. Д. Д., чрез настойника Р. М. П. и М. К. А. не са изразили становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че производството по гр.д.№566/2020г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по подадена искова молба от П. Д. Д., чрез настойника Р. М. П., чрез адв. И. Б. против М. К. А. с правно основание на предявения иск по чл.31 от ЗЗД. Искането на ищеца е да се постанови решение, с което на основание чл.31 от ЗЗД да бъде унищожена сделката отразена в Нотариален акт № /г., том, рег. №, дело, за Покупко - продажба на недвижим имот дка, трайно предназначение „нива“ в землището на, поради причина, че при сключването й, П. Д. Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си, като се осъди ответницата да върне даденото по сделката, представляващо описания в обстоятелствената част и петитума на иска поземлен имот, както и да заплати на ищцата като настойник сторените съдебно - деловодни разноски.

Прието е, че с постъпил писмен отговор от ответницата М. А., чрез адв.К. същата е оспорила предявения иск и е изразила съображения за отхвърлянето му като неоснователен. Прието е още, че в хода на образуваното производство е постъпила молба от С. Х. А. с вх.№261927/04.03.2021г., с която е поискала от съда, да бъде конституирана, като главно встъпило лице в производството по гр.д. №566/2020г. на Пазарджишкия районен съд, като се приеме за съвместно разглеждане с първоначалните искове, исковете срещу ищеца и ответницата, както следва:

• срещу ищеца П. Д., представляван от настойника Р. М. П. положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на него, че молителката е собственичка на ид.ч. от нива от дка, категория, съставляваща имот в землището на по картата на възстановената собственост, а по КККР на имот с идентификатор;

-против ответницата М. А. осъдителен иск за собственост по реда на чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на нея, че молителката е собственик на ид.ч. от нива от дка, категория, съставляваща имот в землището на по картата на възстановената собственост, а по КККР на имот с идентификатор, като се осъди същата да отстъпи и предаде владението на ид.ч. от имота.

Посочено е, че с протоколно определение от 01.04.2021г., първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на С. А. по чл.225 от ГПК, за главно встъпване в производството по настоящото дело, чрез предявените от нея искове по чл.124 от ГПК срещу ищеца П. Д. за признаването й за собственик на ид.ч. от недвижим имот: нива с площ от дка в землището на, обл.П. с идентификатор, както и иск по чл.108 от ЗС против ответника М. А. за признаването й за собственик на ид.ч. от гореописания поземлен имот и за предаването на владението върху тази част от същия.

Възприети са изводите на първоинстанционния съд, че искането за главно встъпване на С. А. е допустимо, но неоснователно.

Въззивният съд е приел, че главното встъпване по висящ исков процес по естеството си представлява обективно съединяване на искове, при които едно трето за висящия спор лице претендира за себе си спорното материално право, като по заявения от него иск ответници са и двете страни по първоначалния иск. Позовал се е на Определение №246/23.09.2015г. по ч.гр. дело №4505/2015г. на ВКС, ІІг.о. Приел е още, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо и безпротиворечиво разглеждане в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Въззивният съд е посочил, че в тази насока са разясненията дадени в т.9, б.“б“ от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Прието е, че в конкретния казус липсва тъждественост в първоначалния иск по чл.31 от ЗЗД, с тези предявени в молбата на С. А.. Прието е още, че на практика, последната заявява вещни права, които основава на атакуваната сделка обективирана в Нотариален акт № от г., чрез своя наследодател - Х. В. А., който е съпруг на ответницата М. А. и която сделка е предмет на първоначалния спор. Приел е, че се касае за различни правоотношения, тъй като предявяваните права от встъпилото лице са спор за собственост по чл.108 от ЗС против ответника по първоначалния иск и установителен иск по чл.124 от ГПК срещу ищеца по първоначалния иск, с което се иска да се разгледа друг спор, различен от предмета на настоящия такъв. При тези съображения въззивният съд е формирал извод, че определението на Пазарджишкия районен съд е правилно и законосъобразно и го е потвърдил.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение на Пазарджишкия окръжен съд. Това основание за допускане на касационен контрол е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение на Пазарджишкия окръжен съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи и трети въпроси в изложението. Същите са обуславящи правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС.

С разясненията, дадени в т.9,б.”б” от т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. С цитираните разяснения на ОСГТК на ВКС са посочени предпоставките, които следва да са налице, за да се допусне обективно съединяване на искове с нова страна по чл.225,ал.1 ГПК, но при същия предмет на спора. В обжалваното определение въззивният съд е взел предвид тези предпоставки и е формирал решаващи правни изводи, че в конкретния случай претендиращото главно встъпване лице – С. А. предявява искове срещу ищеца П. Д. и срещу ответника М. А. по първоначално предявения иск, с които претендира за себе си гражданско право, различно от правото, което е предмет на първоначалния иск, поради което искането за главно встъпване е неоснователно. Тези изводи на съда са в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС – т.9,б.”б” от т.решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи и трети въпроси от изложението.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Поради това съдът преценява, че въпросът не е правен. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение