Определение № 671 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 542/2011 г.

В. Г. Т. от [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвал определение № 1525/21.06.2011 г. по ч. гр. д. № 594/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 09.05.2011 г. по гр. д. № 76182008 г. на Районен съд – Гоце Делчев за прекратяване на производството по делото. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Необходимостта от допускане на касационно обжалване на определението се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се отнася до процесуалноправния въпрос за това съществува ли задължение за съда да връчва съобщенията до страната лично, след като тя има надлежно упълномощен представител по делото и освобождава ли се от това задължение съдът, ако връчи съобщението на такъв пълномощник или следва да предприеме други способи за връчване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване на определението на Благоевградският окръжен съд, тъй като формулираният по - горе въпрос отговаря на въведените критерии на соченото основание. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение Благоевградският окръжен съд е приел, че въпреки съобщението до ищеца, връчено на неговия процесуален представител – адв. П. (за която няма данни да е осъществена хипотезата на чл. 51, ал. 3 от ГПК), вкл. и изпратено такова на изрично посочения от пълномощника негов адрес, за заплащане на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК, определената сума не е внесена в указания срок. Ето защо, при създадената поради процесуалното бездействие на ищеца невъзможност ответникът да участва по делото чрез назначен от съда негов особен представител, е налице пречка за движение на делото и се налага прекратяването му. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника. В тези случаи законът (вж. чл. 45 от ГПК) приравнява връчването чрез представител на лично връчване, без да е необходимо предприемането спрямо страната на други способи за връчване. При разглежданата хипотеза страната по делото надлежно е упълномощила адвокат и не са налице изключенията по чл. 51, ал. 3 от ГПК. С оглед на това връчването, както е приел и въззивния съд, е надлежно и е породило правните си последици – т. е. извършеното на адвоката връчване е произвело процесуален ефект в правната сфера на представлявания и го обвързва. Процесуалното бездействие на ищцовата страна в определения й срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК е създало пречки за движение на производството и законосъобразно е обусловило прекратяването му. По изложените съображения обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение