Определение № 2869 от 01.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1930/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. А. срещу определение № 503 от 04.02.2026 г. по ч. гр. дело № 3260/2025 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 1422 от 30.05.2025 г. по гр. дело № 625/2025 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по гр. д. № 4767/2024 г. на Бургаски районен съд, образувано по подадена от Н. П. А. срещу М. Т. А. молба с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разрешаване на спор за разпределение на ползването на движими и недвижими имоти. Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като моли той да бъде отменен. Ответницата по частната жалба М. Т. А. подава отговор на същата, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт на ВКС, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без раглеждане частната жалба на Н. П. А. срещу определение № 1422 от 30.05.2025 г. по гр. дело № 625/2025 г. на Бургаски окръжен съд, съставът на ВКС в обжалваното определение е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искане по чл 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на придобити през време на брака между страните движими и недвижими вещи, прието заедно с иск за развод по чл. 49 СК и разделено в отделно производство на основание чл. 210 ГПК. Посочил е, че искането по чл. 32, ал. 2 ЗС е обосновано с влошаване на отношенията между страните и с възможността чрез разпределяне на ползването всеки от тях да ползва самостоятелно притежаваните в съсобственост или с учредено право на ползване за всеки движими и недвижими вещи. След оспорване на искането с постъпилия отговор по чл. 131 ГПК, поради отсъствие на правен интерес при осъществяване на ползването от бившите съпрузи въз основа на утвърденото от съда споразумение при развода по взаимно съгласие по чл. 50 СК, искането е оттеглено от ищеца - жалбоподател. С определение № 1314/04.03.2025 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. дело № 4767/2024 г. на РС – Бургас по искането по чл. 32, ал. 2 ЗС поради оттегляне на същото и на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес. Прекратителното първоинстанционно определение е обжалвано с подадена от Н. П. А. частна въззивна жалба, която е оставена без уважение от въззивния съд. Последният е изложил съображения за недопустимост на искането по чл. 32, ал. 2 ЗС поради неизлагане на фактически твърдения за настъпване на обстоятелства, налагащи промяна на вече разпределеното ползване между страните на имотите, извършено с одобреното от съда споразумение по чл. 51 вр. с чл. 50 СК, и невъзможността в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС на спорна съдебна администрация чрез разпределяне на ползването да бъде прекратено учреденото право на ползване на другия ползвател, каквото е възможно само в хипотезата на чл. 61 ЗС, какъвто иск не е предявен. В обжалваното определение, постановено от състав на ВКС, частната касационна жалба срещу преграждащото горепосочено въззивно определение е приета за недопустима като насочена срещу неподлежащо на обжалване определение на въззивния съд, постановено в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, което съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК е изключено от касационен контрол. Горепосочените изводи на състава на ВКС, Второ гражданско отделение в обжалваното определение изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС като съобразени с приложимата процесуална норма – чл. 274, ал. 4 ГПК и с константната съдебна практика, според които ако въззивното решение не подлежи на касационен контрол, не подлежи на такъв контрол и въззивното определение по това дело, вкл. преграждащото такова. По този начин процесуалният закон гарантира еднаквост спрямо инстанционното обжалване на подлежащите на обжалване съдебни актове по едно и също дело. Въззивното решение по процесното дело не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като има за предмет разпределение на ползване на движими и недвижими вещи по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС - изрично изключено от законодателя от касационен контрол. Щом то не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на касационно обжалване и постановеното по него преграждащо въззивно определение. На основание изложеното обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение