Определение № 285 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 53577/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. А. В., срещу въззивно решение от 18.06.2015 год., постановено по в.гр. д. № 8385/2014год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 261/10.02.2014 год., постановено по гр. д. № 60202/10 год. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове по чл. 288, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за плащане на сума в размер на 13 200 евро като общ размер на неустойки за забава по посочени в исковата молба сключени между страните 9 броя договори, и по чл. 373, ал. 1 ТЗ - за сума в размер на 2 084,72 лв. с включен ДДС като общ размер на рекламации по щети №№ А14/09; В01/10; В03/10. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради неговата необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. ”Какви са основните реквизити на рекламацията при международен превоз на товари, регламентиран от Конвенцията за договора за превоз по шосе (CMR)? Кои от тези реквизити са задължителни и обуславят характера на рекламацията като такава?, 2. „Преклузивният срок по чл. 30, т.3 от Конвенцията касае ли обезщетение за забава, предвидено и договорено посредством неустоечна клауза между страните, както и дали при предвидена неустоечна отговорност за забава отправянето на писмена рекламация до превозвача е задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността му?“. Ответната страна [фирма] не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу въззивно решение, неподлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима. Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК от 21.12.2010 г., съгласно която са изключени от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. Настоящият спор е търговски, с оглед качеството на страните и договорната връзка, от която произтича претенцията на ищеца. Производството е образувано по спор между двете юридически лица-търговци и има за предмет девет обективно кумулативно съединени иска за заплащане на неустойки, уговорени с договори за превоз на автомобили и три обективно кумулативно съединени иска за заплащане на обезщетение за вреди по рекламационни преписки. Претендираната сума по всяка от претенциите е с цена под 10 000 лв. Въззивната инстанция се е произнесла по обективно съединени искове, всеки с цена под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер, поради което независимо от общия им сбор и общата цена на исковете, касационното обжалване е недопустимо. Когато са предявени няколко обективно съединени иска от значение е цената по всеки един. Неправилното посочване в решението за възможността да бъде обжалвано с касационна жалба не поражда за страната право на жалба, тъй като инстанционният контрол е императивно уреден в процесуалния закон. С оглед изхода на спора на касатора разноски не следва да се присъждат. С оглед на изложеното, Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение: