Определение № 4172 от 20.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3389/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 3309 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 2169/2024 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, е оставил без разглеждане молба за отмяна, подадена от Д. Б. А. и Б. А. на 28.12.2023 г. и регистрирана с вх. № 267809 от 29.12.2023 г., която е насочена срещу влязлото в сила решение № 175 от 18.05.2022 г. по в. гр. д. № 221/2022 г. на Окръжен съд –Русе, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот с площ от 2 200 кв. м., находящ се в [населено място], представляващ имот с № *, заедно с построената в него едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда № * с площ от 103 кв.м., дворищен клозет, селскостопанска постройка и гараж. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от молителите с искане да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, с което Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна. Посочил е, че искането е аргументирано от молителите с твърдение, че е налице ново обстоятелство, установено с ново писмено доказателство. Първото се състои в това, че „делбата е осъществена без спазване на чл. 201 ЗУТ и чл. 203 ЗУТ“ и е удостоверено с релевираното като ново писмено доказателство писмо изх.№ 94Д-11452-1/1 от 25.09.2023 г. на община Русе, което е получено от молителите по пощата на 28.09.2023 г. Изложил е съображения, че така заявените твърдения не попадат в приложното поле на което и да е от отменителните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. По правило при вероятна поделяемост на съсобствен имот служебно задължение на съда във втората фаза на делбата е да укаже на страните да проведат процедурите по чл. 201, респ. - чл. 203 ЗУТ, с оглед формиране на извод колко реални дяла могат да се обособят от делбеното имущество и какъв способ за прекратяване на съсобствеността е приложим. В случаите, когато съдът не е съобразил изискванията на посочените императивни норми и не е изпълнил служебните си задължения да укаже на страните да предприемат необходимите в тази връзка действия, е налице нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а порокът на акта е неправилност. Изложени са и съображения, че връчването на представеното с молбата писмо на община Русе поставя началото на срок по смисъла на чл. 305, ал. 1 ГПК. От същото се установява, че в общината не е „постъпвало искане или запитване“ по повод делбения имот. Отсъствието на действия по смисъла на чл. 201 и чл. 203 ЗУТ е видно от документите по приложеното дело, поради което дори оплакването за нарушение на чл. 201 и чл. 203 ЗУТ да попада в обхвата на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то началото на тримесечния срок за релевирането му е поставено с влизането в сила на въззивния акт, т.е. считано от 15.05.2023 г. Подадената на 28.12.2023 г. молба се явява просрочена и процесуално недопустима на това самостоятелно основание. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под „обстоятелства“ законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Неспазването на процедурите по чл. 201 и чл. 203 ЗУТ не е ново обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба, а е оплакване за неправилност на решението поради допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, което по естеството си представлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Същевременно, представеното писмо от общината не съставлява ново писмено доказателство, тъй като не установява факт, който не е бил включен във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по нейната допустимост. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл. 280, ал. 1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Именно такава проверка е извършена с обжалвания съдебен акт, като е прието, че не са налице конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на поне едно от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна. Не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите в молбата за отмяна, че въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване, поради което пропускът на въззивния съд не е проверен от касационната инстанция, не могат да обусловят извод за нейната допустимост. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ г. о., като е извършил горната проверка, правилно е приел, че молбата за отмяна е недопустима. В обобщение, молителите не са изпълнили изискването на закона, обуславящо положителната преценка за допустимост на молбата за отмяна. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.