Определение № 60496 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2394/2020 г.

от съдията Емил Марков т. д. № 2394 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 74286 от 29.IX.2020 г. на „Дженерали Застраховане" АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез редовно упълномощения негов юрисконсулт /Г.Р./ против онази част от решение № 11925 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, постановено на 27.VIII.2020 г. по гр. дело № 4408/2019 г., с която това дружество е било осъдено - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ - да заплати на Д. Е. К. и на непълнолетната й дъщеря Д. Р. К. -двете от [населено място], застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 5.III.2017 г., за разликата над 120 000 лв. и до пълния уважен размер на претенциите им от 240 000 лв., ведно със законната лихва върху въпросната разлика /от по 120 000 лв. за всяка една от ищците/, считано от 13.III.2017 г. и до окончателното им изплащане. Оплакванията на застрахователя настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени - „като неоснователни и недоказани" - преките искове на майката и дъщерята Капсъзови по чл. 432, ал. 1 КЗ за горепосочената разлика в присъдените им застрахователни обезщетения /от по 120 000 лв. за всяка една от тях/, вкл. и ведно със законната лихва върху тези части от главниците, а като последица от това в полза на застрахователя настоящ касатор се присъдят разноски за всички инстанции, включващи платенатапо с/ка на ВКС държавна такса за касационното производство от 4 800 лв. и още 200 лв. - дължимо, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение. Инвокиран е довод, че определените от състава на САС по реда на чл. 52 ЗЗД размери на обезщетенията за претърпените от ищците Д. и Д. Капсъзови неимуществени вреди били „завишени, несправедливи и неотговарящи на доказаните в хода на съдебното производство душевни болки и страдания, резултат от противоправното поведение на делинквента". В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата застрахователното дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличие на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХII.1968 г., по един материалноправен и 4 процесуалноправни въпроса, както следва: 1/ „За приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди и тяхната релевантност за справедливия размер на такова обезщетение."; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?"; 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да търси „справедлив и точен паричен еквивалент" на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясни критерии и без изслушване на страните, като без да излага конкретни ясни и задълбочени мотиви, определи обезщетение, което е два пълти по-високо от определеното от първоинстанционния съд?"; 4/ „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?"; 5/ „Следва ли да се допуска обезщетението /поради неговата прекомерност/ да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя /за баланс между вреди и обезщетение/ и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба?" По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двете ответници по касация Д. Е. К. и Д. Р. К. от София писмено са възразили чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски, но без да са ангажирани доказателства за реално изплатен адвокатски хонорар. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Дженерали Застраховане" АД-София /ЕИК[ЕИК]/ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Въззивната инстанция е могла да констатира, че решението на първостепенния съд в частта му, с която преките искове на майката и дъщерята Капсъзови по чл. 432, ал. 1 КЗ са били уважени за сумите от по 120 000 лв. за всяка една от ищците, както и в частта от същото, с която е била присъдена законна лихва върху тези застрахователни обезщетения, считано от датата 13 март 2017 г., когато в канцеларията на „Дженерали Застраховане" АД-София е била получена претенцията им за репариране на понесените от .тях неимуществени вреди от процесното ПТП на 5.III.2017 г., е влязло в сила. Установено е било също от въззивния съд, че предвид основателността на предявените преки искове и липсата на жалба от ответника застраховател в тази осъдителна за него част, това първоинстанционно решение „формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането, при квалификацията по чл. 432, ал. 1 КЗ". С оглед това и поставяйки на свой ред на преценка процесиите релевантни за изхода на спора обстоятелства като възрастта на ищците /преживялата съпруга Д. тогава е била на 43 г., а дъщерята на загиналия Д. - на 11 г./, доказаното наличие и значението на силната сърдечна връзка, съществувала между ищците и починалия техен общо наследодател Р. Р. К., вкл. това, че са си споделяли, забавлявали са се и са се подкрепяли взаимно, огромният емоционален шок, преживян от всяка от тях, последван от ясно изразената тъга и у двете, която е засвидетелствало и вещото лице, приемайки, че майката ще има нужда от професионална терапевтична намеса, за справяне с мъката и скръбта и за постигане на психично равновесие, а за дъщерята Д. - че ще расте занапред без бащина грижа, обич и подкрепа, съставът на САС е счел, че справедливият размер на дължимото застрахователно обезщетение, което да е от естество „да репарира в пълна степен претърпените от ищците неимуществени вреди" от загубата на техния съпруг и баща, възлиза на сумата от 240 000 лв. (двеста и четиридесет хиляди лева) за всяка една от тях. За да достигне до този свой решаващ правен извод, различен от този на първостепенния съд, въззивната инстанция е отчела както икономическата конюнктура в страната „към момента на произшествието", а също и практиката на съдилищата „в други подобни случаи". Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и петте правни въпроса в изложението на застрахователя настоящ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му са такива, отнасящи се изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, респ. - до възприемането на фактическата обстановка от състава на САС или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се обява обсъждането налице ли е релевираната от дружеството допълнителна предпоставка за това /по т. 1 на същия законов текст/. Погрешното отъждествяване от „Дженерали Застраховане" АД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не годно да обоснова приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение