Определение № 638 от 06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 618/2012 г.

Образувано е въз основа на определение № 520 от 22.11.2012 г. по ч.гр.д. № 523 /2012 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което делото е върнато за произнасяне по частна жалба на Г. П. Д. с вх.№ 19097 / 21.02.2012 г. (на Софийски градски съд) срещу определение от 03.02.2012 г., постановено по частно гр. д. № 493 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., І възз. бр. с-в., с което е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на Г. П. Д. срещу определение от 07.10.2011 г. по гр.д. № 39251 /2011 г. на Софийски районен съд, 28 състав, в частта, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, по което Върховният касационен съд не се е произнесъл с определение № 314 от 27.04.2012 г. по ч.гр.д. № 196 /2012 г. на ВКС, ІV г.о.. Настоящият състав установи следното: Обжалваното определение е на въззивен състав, който е оставил без уважение частната жалба (и) срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд. То е постановено по отношение на иск на жалбоподателя срещу „Т. – С.” с правно основание чл.424 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата 3 128.67 лева главница и 1 038.30 лева изтекла лихва (сборът е 4 166.97 лева), за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 915 /2011 г. по описа на СРС, 83 с-в. Искът по чл.424 ГПК е отрицателен установителен за парично вземане, той е оценяем и съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената му е в размер на търсената сума. В случая са предявени два обективно съединени иска с цени 3 128.67 лева (главница) и 1 038.30 лева (изтекла лихва), всяка от които е по-ниска от 5 000 лева, а и техният сбор - 4 166.97 лева е по-нисък от 5000 лева. Гр.д. № 39251 /2011 г. на СРС, 28 с-в. е образувано по молба от 16.09.2011 г. (след 21.12.2010 г.), поради което по отношение на искове, предявени с него, е приложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Съгласно чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и, в сила от 21.12.2010 г., решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. Следователно въззивно решение, постановено по предявени от частния жалбоподател искове, не би подлежало на касационно обжалване. Съгласно чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и, в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно частната жалба е недопустимата и в частта и срещу определението на въззивния съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. И в тази част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество. В. от изложеното настоящият състав