Определение № 175 от 28.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 302/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца Ж. Й. срещу определение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК на производството по предявените от жалбоподателя искове по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за вреди, причинени от водач на превозно средство със сключена с ответника ЗД „Бул инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът не изразява становище. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК когато се разкрият престъпни обстоятелства от значение за изхода на гражданското дело, т. е. когато деянието, предмет на наказателното производство, е тъждествено с деянието, предмет на доказване в исковия процес, или когато изходът на спора е в зависимост от наличието на настъпило престъпно обстоятелство. Извода за наличие на такова значение в разглеждания случай е обосновал със съображения, че предявените искове са основани на твърдения за виновно и противоправно поведение на застрахования водач, довело до средна телесна повреда на ищеца, т. е. че процесните вреди са настъпили в разултат на престъпление, което не може да бъде самостоятелно установено извън наказателно производство. Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса следва ли гражданското производство да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, когато деянието, предмет на разследването, е тъждествено с деликта, предмет на доказване в исковия процес. По този въпрос се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с посочена практика на ВКС и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационно обжалване не следва да се допуска. Във връзка с поставения въпрос не са изложени конкретни доводи за обосноваване на твърдяното противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а само общо е заявено, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 3 ГПК разбиране за правилното приложение на чл. 229, ал. 1, т. 5. Независимо от това, не е налице противоречие с практиката на ВКС, изразена в посочените от жалбоподателя определения, доколкото последните са постановени по случаи, съществено различни от настоящия. Така по ч. гр. д. № 270/2011 и ч. т. д. № 592/2012 исковите производства са били спрени с оглед образувани досъдебни производства срещу вещи лица, изготвили експертни заключения, вкл. по самото спряно дело в случая по ч. гр. д. № 270/2011. По ч. гр. д. № 383/2010 производството е било спряно с оглед твърдения за престъпни обстоятелства, изложени от страна по делото в жалба, адресирана до прокуратурата. По ч. гр. д. № 15/2010 спирането е било отменено по съображение, че наказателното производство във връзка с автентичността на документа е без значение за исковия процес предвид липсата на своевременно заявено оспорване. Освен това по така поставения въпрос установена практика е налице. Съгласно мотивите към т. 2 от ТР № 5/2005 ВКС-ОСГТК до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.) - норма, идентична с тази на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Така установената задължителна практика е развита по ч. т. д. № 766/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., ч. т. д. № 396/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и др. С така установената практика решаващият правен извод на въззивния съд (с оглед поставения от жалбоподателя въпрос), че при тъждественост на деянията гражданското производство подлежи на спиране, е съобразен. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване. С тези мотиви съдът