Определение № 1848 от 08.04.2026 г. на ВКС по д. № 302/2026 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Силистра/ОС/ по гр.д. №465/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, постановено по спора с пр. осн. чл.127 СК между касатора и С. М., упражняването на родителските права за малолетното им дете З. М., род. на 15.04.18 г., е предоставено на майката и е определено местоживеенето на детето при нея, на посочения адрес в [населено място], Кралство Великобритания. На бащата е определен режим на лични контакти с детето и той е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 320 лв. Решението е подписано с особено мнение от съдията – докладчик, който е на становище, че родителските права следва да се възложат за упражняване на бащата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК и ТР №1/4.01.2001 г., т.19, по правния въпрос: 1.Следва ли въззивният съд да извърши обстоен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателства и да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, които са от съществено значение за установяване на релевантни факти? Според касатора въззивният съд е допуснал противоречие с цитираната практика, защото не е извършил задълбочен анализ на съществени за спора обстоятелства, на доводите и възраженията на ищеца и по оспорените доказателства. Не е взето предвид, че основна грижа за детето е полагана от бабата по бащина линия, майката наскоро след раждането оставила детето на грижите на бащата и неговата майка и отсъствала често от дома. Детето е привързано към баща му, който е участвал активно в отглеждането му и към неговите родители/ баба и дядо/. Съдът не е направил преценка как ще се отрази на детето откъсването му от тях като основни/ според св. показания, социалните доклади и трите съдебно - психологични експертизи/ фигури в обкръжението му, които са полагали и понастоящем полагат грижи за него.

2. Според касатора в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №711/15 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д.№5052/21 г. на трето г.о., въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос: Когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасянето относно мерките за упражняване на родителските права, длъжен ли е съдът за установи условията за живеене и отглеждане на детето при двамата родители, вкл. чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник?

В противоречие с практиката на ВКС/ ТР №1/13 г. ОСГТК/ според касатора е разрешен и въпросът: 3.Когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца относно мерките за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката, длъжен ли е съдът служебно да събере доказателства за правно релевантни факти и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, вкл. във въззивното производство и дори при липса на нарочно оплакване в жалбата? Към въпроса сочи, че съдът е ограничил св. показания на св. Н. Й. и не е допуснал поискана от ищеца съдебно психологична експертиза по въпроси за това, как ще се отрази на детето преместването му в Л., какво е отношението му и има ли изградена връзка с другата си баба, която е там, има ли тя морални и възпитателски качества, капацитет и възможности да се грижи за детето, предвид трудовата заетост на майката.

В противоречие с практиката на ВКС – р. по т.д. №3122/14 г. на първо т.о., е разрешен от въззивния съд и въпросът: 4. Трябва ли вещото лице да е безпристрастно; може ли съдът да основе мотивите на решението си на заключение на вещо лице, когато са налице основания за неговия отвод по чл.196 ГПК?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд при разрешаване на спора за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е приел, че превес следва да се даде на особеностите на детето, малко по - изразената емоционална привързаност към майката и по – добрият й родителски капацитет по отношение на способността й за сътрудничество с бащата. Действително условията за отглеждане на детето и възможностите на бащата и неговото семейство да осигуряват грижи за него са по-добри, но разликата не е значителна в такава степен, че да измести емоционалната потребност на детето – момиче на 7-8 г., да бъде близо до майка си. Майката е готова да сътрудничи с бащата, което осуетява опасността от отчуждаване на детето от този родител. По делото е установено, че бащата многократно е напускал територията на РБ за периода 2022-23 г., поради което детето в значителни периоди от време е оставено само на грижите на неговите баба и дядо от бащина страна. Бащата има квалификация на електромеханик във Великобритания и е твърде вероятно да започне да работи там на частно – според показанията на св. М.. Затова, при тенденция и двамата родители да живеят и работят във Великобритания, и при изразеното от майката желание да полага грижи за детето там, оставането му в България на отглеждане от родителите на бащата е крайно неприемливо. Основен фактор за развитието и благополучието на детето са неговите родители и в много по-малка степен останалото му обкръжение и приятели. Затова според ОС преместването на детето в друга държава при неговата майка няма да предизвика за него сериозни негативни последици От социалния доклад и СПЕ се установява, че детето би се приспособило към новите условия без да среща особени проблеми, а от международния социален доклад се установява, че в О. кралство ще бъде оказано необходимото на майката и детето активно съдействие за приспособяването му в новата социална и учебна среда. Жилищните условия при ответницата, работата и доходите й са изследвани в международния социален доклад, представени са и писмени доказателства за тях. Майката е изразила готовност да прецизира работното си време след като детето дойде да живее при нея, както и да намери по-голямо жилище, макар че и сегашното й жилище е удобно за отглеждане на дете. Липсата на нормална комуникация между майката и семейството на бащата съдът е отдал на бракоразводното дело и посочването на адреса на бащата в РБ за такъв и на майката, както и на непредаване на книжата по делото, получени на този адрес, на майката, до която са адресирани.

Относно режима на лични контакти с бащата, въззивният съд е приел, че определеният режим – всяка първа и трета седмица от месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, както и продължителните контакти през лятото и ваканциите, дава възможност на детето да има лична среща с бащата за възможно най-дълго време, без да се прекъсват учебните му занимания. Относно издръжката е приел, че понастоящем за детето са необходими около 500 лв. месечно, като неупражняващият родителските права баща следва да осигурява 320 лв.

В изложеното към решението особено мнение на докладчика е посочено, че не се установява майката да разполага с достатъчно доходи и стабилни социално-битови условия за отглеждане на детето и да е със статут на безсрочно пребиваваща в О. кралство/ОК/, което води до несигурност за нея и детето там. Майката контактува с детето по телефона и се е срещала с него сравнително рядко при пристигането си в РБ за съдебните заседания по делото, без да предприема инициатива за по –интензивни срещи. Детето се развива много добре в детската градина и се чувства спокойно в семейството на бащата. Няма данни за родителско отчуждение и няма данни за настройването му към майката. В интерес на детето е, след като от 2022 г. живее при баща си, да не се променя създаденото положение, като то продължи да живее в дома на родителите на бащата, с чиято помощ той полага грижи за неговото отглеждане. В така установената социална и битова среда то има много добро развитие и е материално обезпечено от разширеното семейство на бащата. Затова според докладчика упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата с един по-разширен режим на контакти с майката, така че детето да изгради по - тясна и стабилна връзка с нея. След като майката стабилизира своето социално-битово и финансово положение в ОК, може да се преосмисли ролята на родителите и интереса на детето с оглед предвидената в СК възможност за изменение на мерките за упражняване на родителските права при промяна на обстоятелствата.

ВКС намира, че сочените от касатора основания за допускане на обжалването не се установяват: въззивният съд/ решаващият състав/ след преценка на събраните по делото доказателства, е направил пълен и точен анализ на установените относими към спора обстоятелства. Приел е, че решаваща роля в живота на детето имат неговите родители/ преди дядото и бабата/ и е обосновал превеса в родителските качества на майката с нагласите, възрастта и пола на детето и установената му емоционална привързаност към този родител, който има по-добра способност да сътрудничи в интерес на детето с другия родител. Приел е въз основа на данните по делото, че детето е адаптивно и би се приспособило към новите условия при неговата майка, без да среща особени проблеми в общуването, поради което не се налага запазването на сегашната му социална и образователна среда. Данни за това се съдържат в посочените от ОС СП експертизи и международния социален доклад, акцентиращ на начина, по който детето се е установило в РБ в началото на 2022 г. /задържано е от бащата без съгласието на майката, както е отбелязал и първоинст. съд/ и на възможностите за връщането и установяването му при нея в ОК. Събрани са достатъчно данни за битовите условия, трудовата заетост и доходите на майката – писмени доказателства и свидетелски показания за работа и наем на жилище и международен социален доклад с описание на условията за отглеждане на детето при майката и помощта, вкл. на социалните служби, на която тя може да разчита. Поради изложеното така постановеното от въззивния съд като инстанция по същество решение не противоречи по първите три въпроса на сочената практика на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК и р. по гр.д. №711/15 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №5052/21 г. на трето г.о.

Не е разрешен в противоречие с тази практика и последният, четвърти въпрос. Съдът е отхвърлил искането на касатора като въззивник за отвод на в.л. П. с мотивирано определение/л.235 ОС/, в което се е позовал на чл.396, ал.2 ЗСВ и чл.195-198 ГПК. Разпоредбите са ясни и не създават затруднение в практиката – опр.по гр.д. №4995/13 г. на четвърто г.о. на ВКС. Не се установява противоречие и с цитираното от касатора р. по гр.д. №3122/14 г. на първо т.о. на ВКС. Там е акцентирано върху персоналната връзка на вещото лице с една от страните / банката/, която сочи на неговата заинтересованост. По настоящото дело такива доводи не се навеждат – оспорва се компетентността на вещото лице, поради невключването му в списъка на вещите лица и изводите му в експертното заключение. Тези доводи не обосновават, както е приел и ОС, отвода му. Освен това, вещото лице е участвало в състава на тройна експертиза, която е изготвила единно за вещите лица от състава й заключение, обсъдено от съда заедно с останалите доказателства по делото.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като на ответницата по жалба се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски за адвокатска защита в размер на 2000 лв. по представения списък, с доказателства за извършването им – договор за правна защита, на л.67 и 68 от делото. Затова ВКС на РБ, трето г.о.