Определение № 717 от 09.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 296/2012 г.

ВКСII търговско отделение09.10.2012 г.

Диспозитив

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5811 от 07.11.2011 г. по гр.д. № 8467/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-„г” въззивен състав. УКАЗВА на касатора – [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 430/четиристотин и тридесет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено. След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 5811 от 07.11.2011 г. по гр.д. № 8467/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-„г” въззивен състав, с което е обезсилено решението от 10.05.2011 г. по гр.д. № 15500/2010 г. на СРС,ГО, 51 състав и е прекратено производството по исковете на [фирма] срещу [фирма]/н/, [населено място], с правно основание чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД за следните суми: 9 504 лв.- неустойка по т.9.1 от договор за наем от 23.04.2008 г.; 9 498 лв. – неустойка по т.9.4 от същия договор и 586 лв. – неустойка по т.9.6 от договора и с правна квалификация чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за сумата 319.84 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Искането за достъп до касационен контрол е основан на чл.280, ал.1, т.1 - 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. от кой момент се погасява вземането на кредитор към длъжник, спрямо когото, след съдебно предявяване на вземането по общия исков ред, е открито производство по несъстоятелност; 2. Води ли автоматично непредявяването на вземането на кредитор, възникнало преди началната дата на неплатежоспособността, пред синдика, в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688 ТЗ, до погасяване на вземането; 3. Води ли непредявяване на вземането на кредитор, възникнало преди началната дата на неплатежоспособността, пред синдика, в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688 ТЗ, до прекратяване на исковото производство, образувано преди откриването на производството по несъстоятелност, поради липса на правен интерес, след като производството по несъстоятелност не е приключило и 4. Може ли да се приеме, че е налице хипотезата на чл.739 ТЗ, след като не са наведени доводи и не са събрани доказателства, че производството по несъстоятелност е приключило с решение по чл.735 ТЗ. По тези въпроси касаторът се позовава на формирана съдебна практика на ВКС – определение по гр.д. № 1441/1998 г., V г.о. и определение по ч.г.д. № 762/28.12.2009 г., І т.о. Алтернативно се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по касация, представляван от синдика П. А., оспорва жалбата, по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че пропускайки срока за предявяване на вземанията, предмет на осъдителните искове, в откритото производство по несъстоятелност на ответното дружество, отпада интересът от осъдителните искове и, че единствената възможна правна последица, съгл. чл.739, ал.1 ТЗ, е последващото им погасяване. Отчетено е, че претендираните вземания за неустойки и разноски за ползване на наетия имот, са възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, както и, че тези вземания не са предявени в рамките на предвидените в ТЗ срокове. Направен е извод, че първоинстанционното осъдително решение е постановено при абсолютна процесуална пречка – липса на интерес от осъдителните искове, което обуславя приложението на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК/цитирано като чл.271, ал.3, изр. 1 ГПК, което очевидно е техническа грешка/. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. С оглед решаващите мотивите към атакувания съдебен акт, като обуславящи следва да се приемат следните въпроси, формулирани съобразно правомощието на касационната инстанция: „налице ли е правен интерес от осъдителен иск за вземания, които са възникнали и предявени по общия исков ред преди откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, след като тези вземания не са предявени в производството по несъстоятелност и непредявяването на вземанията може ли да се свърже с последиците по чл.739, ал.1 ТЗ при неприключило производство по несъстоятелност. Като доказана следва да се прецени и първата допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид разрешаване на поставените въпроси в отклонение от задължителна за съдилищата практика на ВКС, която е известна на настоящия съдебен състав и е надлежно публикувана, а именно – определение № 57 от 13.02.2009 г. по ч.т.д.№ 48/2009 г. на І т.о., определение № 678 от 17.07.2012 г. по ч.т.д. № 247/2012 г. на ІІ т.о. и др. Предвид наличието на постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна за съдилищата практика, не следва да се преценяват алтернативно поддържаните от касатора допълнителни основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Цитирани разпоредби

17