Определение № 717 от 09.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 296/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 5811 от 07.11.2011 г. по гр.д. № 8467/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-„г” въззивен състав, с което е обезсилено решението от 10.05.2011 г. по гр.д. № 15500/2010 г. на СРС,ГО, 51 състав и е прекратено производството по исковете на [фирма] срещу [фирма]/н/, [населено място], с правно основание чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД за следните суми: 9 504 лв.- неустойка по т.9.1 от договор за наем от 23.04.2008 г.; 9 498 лв. – неустойка по т.9.4 от същия договор и 586 лв. – неустойка по т.9.6 от договора и с правна квалификация чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за сумата 319.84 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Искането за достъп до касационен контрол е основан на чл.280, ал.1, т.1 - 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. от кой момент се погасява вземането на кредитор към длъжник, спрямо когото, след съдебно предявяване на вземането по общия исков ред, е открито производство по несъстоятелност; 2. Води ли автоматично непредявяването на вземането на кредитор, възникнало преди началната дата на неплатежоспособността, пред синдика, в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688 ТЗ, до погасяване на вземането; 3. Води ли непредявяване на вземането на кредитор, възникнало преди началната дата на неплатежоспособността, пред синдика, в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688 ТЗ, до прекратяване на исковото производство, образувано преди откриването на производството по несъстоятелност, поради липса на правен интерес, след като производството по несъстоятелност не е приключило и 4. Може ли да се приеме, че е налице хипотезата на чл.739 ТЗ, след като не са наведени доводи и не са събрани доказателства, че производството по несъстоятелност е приключило с решение по чл.735 ТЗ. По тези въпроси касаторът се позовава на формирана съдебна практика на ВКС – определение по гр.д. № 1441/1998 г., V г.о. и определение по ч.г.д. № 762/28.12.2009 г., І т.о. Алтернативно се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по касация, представляван от синдика П. А., оспорва жалбата, по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че пропускайки срока за предявяване на вземанията, предмет на осъдителните искове, в откритото производство по несъстоятелност на ответното дружество, отпада интересът от осъдителните искове и, че единствената възможна правна последица, съгл. чл.739, ал.1 ТЗ, е последващото им погасяване. Отчетено е, че претендираните вземания за неустойки и разноски за ползване на наетия имот, са възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, както и, че тези вземания не са предявени в рамките на предвидените в ТЗ срокове. Направен е извод, че първоинстанционното осъдително решение е постановено при абсолютна процесуална пречка – липса на интерес от осъдителните искове, което обуславя приложението на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК/цитирано като чл.271, ал.3, изр. 1 ГПК, което очевидно е техническа грешка/. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. С оглед решаващите мотивите към атакувания съдебен акт, като обуславящи следва да се приемат следните въпроси, формулирани съобразно правомощието на касационната инстанция: „налице ли е правен интерес от осъдителен иск за вземания, които са възникнали и предявени по общия исков ред преди откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, след като тези вземания не са предявени в производството по несъстоятелност и непредявяването на вземанията може ли да се свърже с последиците по чл.739, ал.1 ТЗ при неприключило производство по несъстоятелност. Като доказана следва да се прецени и първата допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид разрешаване на поставените въпроси в отклонение от задължителна за съдилищата практика на ВКС, която е известна на настоящия съдебен състав и е надлежно публикувана, а именно – определение № 57 от 13.02.2009 г. по ч.т.д.№ 48/2009 г. на І т.о., определение № 678 от 17.07.2012 г. по ч.т.д. № 247/2012 г. на ІІ т.о. и др. Предвид наличието на постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна за съдилищата практика, не следва да се преценяват алтернативно поддържаните от касатора допълнителни основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение