Определение № 4094 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4259/2023 г.

„Основанието на чл.328, ал.1 т.8 КТ обхваща ли хипотеза ,в която заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена ,за да бъде възстановен на нея работник или служител ,чието незаконно уволнение е отменено от самия работодател.“ Вторият въпрос е

„Следва ли съдът, разгреждащ иск за отмяна на незаконно уволнение,да засегне в своите мотиви въпроса за незаконосъобразността на уволнението на работника или служителя ,заради чието възстановяване на работа се е наложило ищецът да бъде уволнен.“Според касатора отговорът на въпроса в установената практика на ВКС е положителен и свързан с предпоставките на чл.328, ал.1 т.8 КТ ,докато въззивният СГС без основание е приел да не обсъжда законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на неучастващо в делото лице. Позовава на определения на състави на Трето г.о на ВКС /опр. №50689/2022г,опр.№627/2022г, опр№441/2019г/, с които съгл. чл. 288 ГПК въззивни решения по трудови спорове не са допуснати до касационно обжалване, като се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В конкретност се изтъкват обстоятелствата,на което ответникът е основавал и защитата си по делото. Поддържа се, че при оспорваното от ищцата уволнение именно тя е в положението на работник или служител, който следва работодателят да уволни на основание чл.328,ал.1 т.8 КТ след като длъжността следва да бъде освободена от нея за да се възстанови на работа незаконно освободената служителка заемала същата длъжност ,чийто трудов договор е бил прекратен след връщането на ищцата на работа незаконно и със заповед,която работодателя, респ.горестоящия орган сам е отменил като незаконна,с възстановяване на работа.Тази законова възможност е предвидена в чл.344, ал.2 КТ. Ответницата по жалбата М. К. Г.-М. е заявил отговор чрез адв. К. Г..По основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се изтъква практика на ВКС ,годна да обоснове противоречие по правен въпрос.Въззивният съд решаващо е изтъкнал липса на елемент от фактическия състав на основанието за уволнение.Касаторът не обосновава и критерия на чл.280, ал.1 т.3 ГПК с поставения въпрос и значението му. Претендират се разноски по представен списък След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В случая с изложението на касатора не е отговорено на общото изискване правните въпроси, по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК да са обуславящи за решаващите изводи на съда по основанието на иска,с който се оспорва уволнение.Те не са от значение за изхода на делото предвид обстоятелствата взети предвид като установени и обемани от фактическия състав на упражненото спрямо ищцата потестативно право. Сочените по основанието на чл.280,ал.1 т.1 ГПК съдебни актове действително не са от естество да обосноват противоречие с установената практика на ВКС,не само защото посочените определения са актове извън предвидените в чл.290,чл.293 ГПК като съдържащи разрешение на правен въпрос,а и поради съответствието на застъпваното и изразено в тези определения разбиране по прилагането на закона,еднопосочно и в съответствие с приетото във въззивното решение.В опр.№441/19 по гр.д №4402/2019г на Трето г.о,ВКС се подчертава,че уволнителното основание по чл.328,ал.1 т.8 КТ предпоставя стълкновение/конфликт/на правата и законните интереси на двама служители - незаконно уволнения и възстановен на работа служител и служителят с който междувременно работодателят е сключил договор за същата работа.Законът дава предимство на възстановения на работа служител ,тъй като по този начин последователно се поправят последиците от извършеното спрямо него незаконно уволнение.Тази цел на закона е съобразил и Софийски градски съд в решението си,отдавайки решаващо значение на темпоралното условие в нормата на чл.328, ал.1 т.8 КТ касателно работник или служител, заемал същата длъжност „преди това”.Същото е съображението и на състава на Трето г.о на ВКС в определение № 627/2022г по гр.д № 282/22 г за случай, в който работодател незаконно е упражнил уволнителното основание чл.328, ал.1 т.8 КТ спрямо работник или служител, който изобщо не е бил заместващ служител на длъжността и е бил назначен на работа преди уволнението на служителя ,възстановен на работа.За да е законосъобразно уволнението на основание чл.328, ал.1 т.8 КТ следва да са налице всички предвидени в нормата предпоставки.Тези материални предпоставки са установени непротиворечиво в практиката на ВКС, изключат избор за работодателя кого да уволни от заеманата длъжност и са комулативни (реш. № 598/2000г Трето г.о на ВКС ,реш.№1182/2001г,Трето г.о на ВКС,реш. № 729/2006г,Трето г.о на ВКС реш. №139/2013г по гр.д №926/2012г.,Четвърто г.о на ВКС и др.).Същите предпоставки са съобразени както в определение № 627/2022г по гр.д № 282/22 г и определение № 50608/22 на Трето г.о на ВКС (цитирани от защитата) така и от въззивния съд ,приел че една от предпоставките не е налице по отношение на ищцата,защото тя е възстановената на длъжността след незаконно уволнение ,съответно не тя е заместващият служител.Ищцата Г. не е назначена на процесната длъжност след В. Б..Първата е заела длъжността още през 2005г след конкурс,възстановена е на нея след решение на съда и се е явила за я заеме. Втората е назначена срочно и по чл.68, ал.1 т.4 КТ,до провеждане на конкурс за длъжността,нейното назначение следва по време незаконното уволнение на ищцата.Съобразени са разясненията в ТР №6/2014г на ОСГК ,които са от значение и за темпоралното условие в чл. 328, ал.1 т.8 КТ относно момента при заемане на длъжността.Поради това незаконните действия на работодателя и отмянана им по отношение на неучастващата в спора Б. не променят произтичащото от закона положение, нито имат обуславящо значение за решаващите изводи на съда и за изхода на делото.По основанието на чл. 328, ал.1 т.8 КТ не е налице елемент от фактическия състав на упражненото спрямо ищцата право на уволнение, този извод е съобразен с установената практика на ВКС по прилагането на закона, като отговорът и на двата поставени въпроса няма да обуслови друг извод.Тезата на касатора за липсващо съдържание на въззивното решение по инцидентен контрол на другото уволнение,което работодателят сам е отменил, не кореспондира с предмета на делото в трудовия спор ,поради това и въпросът не може да се разглежда като относимо поставен.Не се обоснсовава критерия в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК с необходимост да се дават разяснения за случай,в който след като незаконно уволнен служител се е върнал на работа,работодателят фингира с уволение на заместващия служител,което веднага сам отменя като незаконно (чл.344,ал.2 КТ)с възстановяване на длъжността, вече заета от възстановения на работа служител,за да упражни превратно правото на уволнение по чл.328, ал.1 т.8 КТ спрямо последния. На ответницата по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатска защита в настоящето производство, установени в размер на 2500лева. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.