Определение № 540 от 27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2965/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Г. Т. срещу Решение № 271 от 25.09.2019 год. по т.д.№ 366/19 год. на Апелативен съд [населено място]. С това решение въззивният съд обезсилил Решение № 242 от 08.05.2019 год. по т.д.№ 528/18 год. на Пловдивския окръжен съд и е прекратил производството по предявеният от Н. Г. Т. срещу А. Н. Т. иск с посочено правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ал.2 ЗЗД. Първоначално заявеният петитум е за установяване спрямо ответника, че ищецът е собственик на 2660 бр. безналични поименни акции от капитала на „Логистика”АД [населено място], материализирани във временно удостоверение от 15.11.2003 год. Временното удостоверение материализира правата на Н. Т. върху акциите към момента на издаването му, но на същата дата той ги е джиросал на А. Н. Т.. Спорът по делото произтича от твърдението на джиранта-ищец, че джирото е нищожно, поради липса на обуславящо го каузално правоотношение т.е. абстрактната сделка е сключена при начална липса на основание. С допълнителна молба вх.22940/26.07.2018 год. Н. Т. е въвел уточнение на петитума, като искането му е да бъде прогласена нищожността на джирото. Последователно подържаната теза на ответника А. Т. е, че оповестеното към датата на джирото каузално правоотношение е било дарение от баща на син, но действителното каузално правоотношение е било продажба с разсрочено плащане при цена съответстваща на номинала от 10 лв. за акция. Първоинстанционният Пловдивски окръжен съд е отхвърлил иска, мотивирайки се с това, че доказателствената тежест за оборване наличието на каузално правоотношение е на ищеца, което оборване е неуспешно още и поради това, че самият той е инициирал съдебно производство по иск с правно основание чл.227 ЗЗД и предмет – отмяна на дарението на процесните акции. За да обезсили първоинстанционният акт и да прекрати производството по иска, съставът на ПАС е приел, че той е недопустим, поради липса на правен интерес. Мотивира се е с това, че същинският правен интерес се състои в установяване на собствеността върху акциите и оттам, установяването на наличието на членствено права в „Логистика”АД. Дори да бъде успешно проведен иска за нищожност на джирото, той няма за последица възстановяване на членствените права на ищеца като акционер. Дружеството не е обхванато от субективните предели на силата на пресъдено нещо и той не може да замести специалният иск с правно основание чл.71 ТЗ В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се твърди приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпросите: „Как следва да процедира въззивният съд при условие, че установи, че спорът по делото е разрешен от първоинстанционния съд без в производството да е бил конституиран и да е взел участие необходим (задължителен) другар при условията на пасивно другарство?; Следва ли въззивният съд да прекрати производството по делото, когато установи, че спорът по делото е разрешен от първоинстанционния съд без в производството да е бил конституиран и да е взел участие необходим (задължителен) другар при условията на пасивно другарство?”. Касаторът счита, че е налице противоречие с постановките на т.6 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно задълженията на въззивния съд. Въпросите кореспондират с оплакванията в касационната жалба, че съставът на ПАС след като е констатирал неучастието на необходим другар в процеса е следвало след обезсилване на решението да върне делото на първоинстанционния съд за конституиране на „Логистика”АД и разглеждането на спора с негово участие. В представен по реда и в срока на чл.287 ГПК писмен отговор, ответникът по касация А. Т., чрез пълномощника си е изразил становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК произтича от следното: Посочените от касатора въпроси нямат отношение към спора с който е бил сезиран ПОС. Така, както е предявен (съгласно уточнението), спорът е за недействителността на сделка и страни по делото са страните по сделката. Акционерното дружество не е другар на ответника по този спор. Тезата по касационната жалба се дължина на неразбиране на решението на ПАС. Съдът е посочил, че така както е предявен искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като сам по себе си не може да породи целените правни последици – възстановяване на членственото правоотношение на ищеца в „Логистика”АД. Това хипотетично би могло да бъде постигнато, ако биха били предявени в едно производство обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД ответник по който би бил А. Т. и иск с правно основание чл.71 ТЗ ответник по който би било акционерното дружество „Логистика”. Петитумът по вторият иск би бил различен и по-точно, за установяване на членствено правоотношение. В този случай би бил налице правен интерес от провеждането на първия иск, тъй като резултатът по него би обусловил резултата по втория. Разясненията на т.6 на ТР № 1/2013 год. касаят именно необходимото другарство, каквото по предявеният по делото иск липсва, а не задължение на въззивния съд да върне делото на първата инстанция с указания да бъде предявен допълнителен иск и конституиран ответник по него. С оглед изхода на спора, на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за настоящата истанция, съобразно заплатеното адв. възнаграждение в размер на 2000 лв. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.